Определение № 40 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2017 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 78, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 655/22.01.2018 г., от А. А. Б., Д. К. Б. и К. А. Б., [населено място], за изменение на определение № 30 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 1496/2017 г. на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Молителите правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответника по подадената от тях касационна жалба – П. Ч. Ч. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8500 лева. Искат същите да бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 500 лева. Ответникът по молбата П. Ч. Ч., счита същата за неоснователна в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е основателна. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С определение № 30/15.01.2018 г. по гр. д. № 1496/2017 г., чието изменение в частта за разноските се иска, не е допуснато касционно обжалване на въззивно решение, постановено от Апелативен съд – Пловдив по иск с правно основание чл.108 ЗС. Реализираната от процесуалния представител на ответника защита в производството по чл. 288 ГПК се изразява в подаване на отговор и мотивирано изложение към него на касационната жалба. Спорът не се характеризира с фактическа и правна сложност. Възражението за прекомерност на заплатеното от П. Ч. Ч. адвокатско възнаграждение е основателно. Договореният и заплатен от ответника по касационната жалба размер на адвокатско възнаграждение от 8500 лева е прекомерен съобразно защитавания материален интерес. Съгласно задължителните указания, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. па тълк.д. №6/2012г., ОСГТК, ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В настоящия случай, размерът му следва да се съобрази с фазата на производството – по чл. 288 ГПК, разпоредбите на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и първоначално определената цена на иска от 181 447 лева /съгласно представената данъчна оценка/. При това положение и с оглед чл. 36, ал. 2 ЗА, възнаграждението следва да се намали на 3 870 лева. С оглед горното молбата за изменение на определението в частта му за разноските е основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,