Решение № 11176 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 587/2013 г.

Решение № 11176 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 587/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Десислава Георгиева, в качеството й на процесуален представител на Апостол Александров Ченков, представляващ "Апорум-2" ЕООД, срещу решение № 2533 от 22.10.2012 г. по адм. дело № 4284 по описа за 2011 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 1101891 от 18.08.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 702 от 9.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Подадена е и касационна жалба от другия процесуален представител адв. Венцислав Савов. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна) не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 1101891 от 18.08.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 702 от 9.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Ревизионното производство е по повод прилагането на ЗДДС и на ЗКПО и е осъществено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Констатирани са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради което и ревизираното дружество е уведомено затова по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като е подадена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Направен е анализ на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за установяване на данъчните основи по повод облагането с косвения данък - данък върху добавената стойност и прекия данък - корпоративен. С ревизионния акт е определено задължение за ДДС в общ размер от 74 719.48 лв. и лихва за забава в размер на 28 616.23 лв. за данъчни периоди от м. 04.2007 г. до м. 03.2007 г., включително и за корпоративен данък общо в размер на 29 219.05 лв. и лихва за забава общо в размер на 11 902.99 лв. за отчетни 2007 г., 2008 г. и 2009 г. В мотивите на обжалваното решение е изложена изключително подробно фактическата страна по спора, а именно, че в хода на ревизията е прието, че ревизираното дружество неоснователно е упражнило правото на данъчен кредит по фактура № 137 от 10.09.2007 г., издадена от "Стройтрейдпродукт" ЕООД, с предмет "СМР" и ДДС в размер на 3 996.00 лв. В хода на ревизията не е открит на адреса и му е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК. Установено е неправомерно упражнено право на данъчен кредит по 8 броя фактури, издадени от "Енола Агро" ЕООД с предмет "СМР, съгласно договор и протокол". Искането за ПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Представени са доказателства - договори и протоколи, изходящи само от ревизираното лице. Констатирано е, че ревизираното дружество е упражнило неправомерно и право на данъчен кредит по 8 броя фактури, издадени от "Центрум Ойл" ЕООД с предмет "СМР". Представени са писмени доказателства. Направени са изводи за нереалност на доставките от посочените доставчици. В хода на ревизията е констатирано също, че жалбоподателят не е отчел в счетоводството си покупки на стоки по 6 броя фактури, издадени от "Астрейд" ЕООД, по 79 броя фактури, издадени от "Табак трейдинг партнър норд" ЕООД и 40 броя фактури, издадени от "Топливо" АД. От тези доставчици са представени издадените фактури, копие от контролни ленти, договор за наем и счетоводни документи. В хода на ревизията по повод финансиране на ревизираното дружество се установява, че съгласно решение на ОС на дружеството, се предоставят в касата на дружеството 95 000.00 лв. от управителя на дружеството, от които 12 000.00 лични негови спестявания. Представени са 15 договора за заем от физически лица за срок до 2012 г. и уговорена лихва в размер на 7%. Констатирано е по повод на тези заеми, че същите не са декларирани с ГДД за 2009 г. и 2010 г., каквото е изискването на ЗДДФЛ. Не са ангажирани доказателства за произхода на сумата от 95 000.00 лв. При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е отграничил двата спорни момента по делото, а именно наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 - на данни за укрити приходи или доходи и т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, както и другият - относно определянето на данъчната основа за облагане и по двата закона. По повод на последното обстоятелство, а именно данъчната основа по повод облагането с ДДС е констатирано, че незаприходените стоки са цигари и ваучери за предплатени карти със среден размер на предоставената отстъпка от фиксираната цена на стоките в размер на 6.39 %. Констатирано е също, че към края на всяка от ревизираните години при ревизираното лице няма данни за установени излишъци и липси, като незаприходените стоки са реализирани към 31 декември на съответната година и неотчетените приходи от недекларирани покупки са разпределени на базата на коефициент определен като съотношение между отчетения от лицето месечен оборот и общия оборот за съответната календарна година. По повод формирането на данъчната основа по корпоративния данък административният орган е увеличил декларираните приходи от продажби на стоки и е намалили отчетени разходи по фактури, издадени от "Стройтрейдпродукт" ЕООД и "Енола Агро" ЕООД за 2007 г. За 2008 г. е увеличил също приходите от продажба на стоки и е намалил разходите по повод фактура, издадена от "Енола Агро" ЕООД. За 2009 г. е увеличен финансовия резултат по сумата, произтичаща от нереалните доставки на СМР от "Центрум ойл" ЕООД. В съдебното производство са ангажирани като доказателства и доказателствени средства - писмени и гласни, разпит на свидетели, които са твърдели, че са заемодатели на ревизираното лице и съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Съдът подробно е обсъдил дадените показания от лицата, както и заключенията по двете експертизи. Настоящият съдебен състав намира, че както беше посочено по-горе освен, че отграничил двата спорни момента, правилно е приел, че се явяват доказани наличието на двете обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради които ревизията е извършена по особения ред, като констатациите на административния орган не са опровергани от ревизираното лице с оглед на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, поради което правилно е осъществено това производство по посочения процесуален ред. Изводите на съда са правилни и съответства на фактически установеното и в производството пред него. По повод облагането с ДДС правилно съдът е приел, че не се доказва реалността на доставката по фактура № 137 от 10.09.2007 г., издадена от "Стройтрейдпродукт" ЕООД, доколкото не са ангажирани доказателства относно техническата обезпеченост собствена или на други лица относно изпълнението на тези работи, като липсват доказателства относно вложените материали. По делото няма данни относно калкулирането на цената и факторите, при съобразяване с които тя е формирана. По повод фактурите, издадени от "Енола Агро" ЕООД не се установява кадрова и техническа обезпеченост за осъществяване на СМР, като при доставчика няма назначени лица за осъществяване на строителна дейност, няма технически средства, транспортни собствени или наети, няма данни за налични материали или закупени такива. Фактурите и представените към тях протоколи не представляват достатъчно основание да се приеме, че доставките са действително извършени от този доставчик. По повод доставките от "Центрум ойл" ЕООД се установява същата фактическа обстановка по повод твърдяното реализиране на СМР от него. Изложените съображения са правилни, като по делото не се спори, че са осъществени, а от кого са реализирани доставките. Съдът е обсъдил и неотчитането от страна на ревизираното дружество на покупките на стоки по 6 броя фактури, издадени от "Астрейд" ЕООД, по 79 броя фактури, издадени от "Табак трейдинг партнър норд" ЕООД и 40 броя фактури, издадени от "Топливо" АД. Позовал се е на информационната база данни на НАП, програмен продукт VАТ, съдържащ данни за подадени дневници за покупки и продажби, както и СД по ДДС от регистрирани лица по ЗДДС, като съобразно тях действително жалбоподателят не е отчел посочените фактури. Съдът се е позовал и на отговор от страна на "Топливо" АД и писмените обяснения на Красимира Михайлова касиер и оператор в "Астрейд" ЕООД относно издаването на фактури, както и на тези дадени от Недко Недев продавач разносна търговия в "Табак трейдинг партнър норд" ООД относно издаване на фактури на ревизираното дружество. По повод разпита на свидетелката Емилия Ангелова, снаха на управителя на ревизираното дружество, съдът не дава вяра на показания, с оглед на чл. 172 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, и констатираното противоречие на същите с издадените фактури на името на това дружество. Изложените съображения са правилни. Съдът подробно е обсъдил и доказателствата във връзка с финансовото състояние на дружеството, като въпреки представените договори за заем, приема, че не са налице доказателства относно реалното предаване на сумите на посочените дати, както и такива за връщането им, включително и за лихвите още повече, че не са декларирани по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. Според него не е доказан произхода на паричните средства, включително и на личните. Изложените съображения са правилни. По повод облагането по ЗКПО с корпоративен данък е приел, че не са ангажирани доказателства, които да оборват фактическите констатации с оглед формирането на облагаемата основа, както и относно прилагане на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че възраженията в касационната жалба на адв. Десислава Георгиева са насочени към самия ревизионен акт и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, което е предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд и при който той е дал отговор на поставените въпроси. В касационната жалба на адв. Венцислав Савов е акцентирано на неправилното ценене на доказателствата по делото, включително на писмените по повод облагането с ДДС и преценката за нереалност на доставките и констатирано противоречие с изискванията на ЗУТ. За целите на данъчното облагане се преценяват факти и обстоятелства правнорелевантни към него, а не тези свързани със спазването на изискванията на разпоредбите на посочения закон. По повод събирането на гласни доказателства, а именно разпит на свидетелите - заемодатели, съдът правилно е преценявал обясненията им. Действително определящ момент затова се явява задължението за деклариране на такива по силата на ЗДДФЛ и след като това не е направено и при данни за основателно съмнение относно предоставяне на процесните парични средства, правилно съдът се е позовал на това нормативно изискване. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а от страна на ответника такива не са поискани, а и са присъдени в първоинстанционното производство общо такива, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение