Определение № 3233 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4049/2025 г.

Производство по чл.248 ,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба „Медицински университет-София”, пълномощник чрез адв.С. Л.- Н. за изменение на определение №754 от 18.02.2026 на ВКС ІІІ г.о, постановено на основание чл. 288 ГПК по настоящето дело, в частта за разноските. С определението настоящият състав на Върховен касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение, с което в трудов спор са уважени предявените от Р. К. Щ. срещу„Медицински университет-София” искове за отмяна на уволнението, извършено от рекктора на МУ- София със заповед №11/08.01.2024г на основание 328 ал.2 КТ спрямо ищеца ,заемал длъжността „Ръководител отдел „Финансово-счетоводен”, уважен е иска за възстановяване на работа и е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 30 041,57лева Въззивният съд е присъдил разноски на ищеца за адвокатска защита,както са установени за две инстанции - сумата 3986,33лева за първа инстанция и 5208 лева за въззивна инстанция. Възражение от работодателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение не заявено и разглеждано .С оглед този изход на делото настоящият състав е присъдил установете разноски за адвокатска защита на ответника по касационната жалба ,установени размер на 5208 лева, в евровата им равностойност (2662,81 евро ) В молбата се изтъква ,че възнаграждението на адвоката, осъществил защита с подаване на отговор на касационната жалба е прекомерно и се иска неговото намаляване от съда съгласно чл.78, ал.5 ГПК От насрещната страна,чрез адв. Н. С. от ВАК е постъпило становище ,с което моли съда да остави молбата без уважение. Уговореното възнаграждение било съгласно минималните размери по Наредба №1/09.07.2004г, то включва и процесуално представителство. Молбата за изменение на определението е постъпила в срок и е допустима .След като препис от отговора на касационната жалба не се връчва ,за насрешната страна остава възможността да упражни възражението по чл.78,ал.5 ГПК едва след постановяваване на определението по реда на чл. 288 ГПК,с което касационно обжалване не е допуснато ,предвид произнасянето на съда по чл. 81 ГПК с този акт касателно разноските .Минималните размери по Наредба №1/09.07.2004г на Висшия адвокатски съвет не са обвързващи за съда. Разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК,във вр. чл. 36 ЗА ,следва да намерят приложение и при действащата понастоящем редакция на нормата. Отвентикът в касационното производство е заплатил в полза на изготвилия отговор на касационна жалба адвокат договорено възнаграждение в размер на 5208 лева.Възнаграждението е определено между страните включително за осъществяваяне на процесуално представителство, т.е в случай, че решението се допусне до касационно обжалване, за исковете по чл.334, ал.1 т.1 и т.2 КТ - по 1077лв за всеки иск, а по иска за обезщетение поради оставане без работа е определено според защитавания материален интерес. Размерът на възнаграждение от 5208 лева за отговор на касационна жалба по настоящето дело действително е прекомерно завишен,имайки предвид, че спорът е трудов, разглеждани са обусловените от законосъобразността на уволнението искове при липса на фактическа сложност, а колкото до правната сложност, оспорваните решаващите съображения на въззивната инстанция са се основавали на установена практика на ВКС.Макар сумата присъдена по иска на основание чл.334,ал.1 т.3 ГПК да е значителна, нейната база е нормативно определена, така че нито фактическа или правна сложност на делото,нито обемът на извършената от адвоката работа оправдават сочения размер.Все пак, като се отчете и интереса за страните да осигурят правната си защита, както и предвид разпоредбата чл.78, ал.5 предл.последно ГПК с оглед обстоятелствното,че от страна на „Медицински университет-София” платеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 3600 лева, възнаграждението,платено от Р. К. Щ. на адв. Н. С. следва да се намали до размера на сумата 3600 лева. Над този размер платеното по договора възнаграждение надвишава неоправдано необходимия и вложен адвокатски труд / чл.36 ЗА/ и същевременно е налице основание за намаляването му съгласно чл. 78, ал.5 ГПК. По реда на чл.248, ал.1 ГПК определението следва да се измени, като на основание чл. 78, ал.5 ГПК разноските в тежест на молителя бъдат намалени. По изложените съображения Върховният касационен съд,ІІІ г.о.