Решение № 4553 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 745/2026 г.

от 26.03.2025 г. с които потвърдило искането си за съгласуване и одобряване на проектната документация и издаване на разрешение за строеж. В писмото „Рува Транс“ ЕООД е изразило становищата и възраженията си по всяка една от точките по посочените му недостатъци, а със заявлението представил преработени проекти по съответните части. След това додало и жалба вх. № Ж-21/08.04.2025 г. до кмета на общината с конкретни възражения срещу действията на главния архитект и искане да се приложи чл. 141, ал. 3 ЗУТ. Последвало издаването от главния архитект на оспореното пред първоинстанционния съд писмо изх. № Ж-21-

от 23.04.2025 г., с което „Рува Транс“ ЕООД е уведомено, че по проекта е постъпило възражение от съседи - разгледано от Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ) и прието за основателно, поради което проектът не може да бъде разглеждан и процедиран до отстраняване на забележките и разрешаване на противоречията, без да се конкретизира кои са те. По делото са извършени две съдебно-технически експертизи (СТЕ): единична, извършена от вещото лице инж. О. Петрова и тройна - от вещите лица арх. И. Стоянова, арх. А. Бошнакова и арх. А. Савова. Единичната експертиза е дала заключение, че за процесния проект са налице множество пропуски, несъответствия в отстоянията на еркерите, липсата на пълна проектна документация (изчисления, армировъчни планове) и непълноти в графичната част. Поради липсата на конкретика и оспорване от ответната страна, съдът е допуснал извършването на тройната СТЕ, като в съдебно заседание назначил вещите лица. Същите дали заключение, че проектът съответства на визата за проектиране, спазва нормативните отстояния, дълбочина на застрояване, параметрите на зона „Жм”, не навлиза в съседни имоти, котите са правилно определени, озеленяването съответства на максимално допустимите стойности от визата и инженерните части са достатъчни за идейно ниво. За да постанови решението си първоинстанционният съд е посочил от правна страна, че процесният акт е постановен след поредица от действия на органа, които противоречат на нормативните изисквания. По отношение двете писма, съдържащи откази по първоначално подадените от „Рува Транс“ ЕООД заявления, съдът е преценил, че искането за съгласуване на идеен проект е било оттеглено от дружеството, поради което не го е обсъждал, а с писмо изх. № ТС-2717-(1)/20.02.2025 г. не е била предоставена на заявителя възможност в предвидения в чл. 5в ЗУТ срок, да отстрани нередовностите или да представи допълнителните документи. Вместо това е използвана формулировка, непредвидена в ЗУТ, което пораждаща правна несигурност относно хода на производството. Поради това съдът е намерил, че към момента на постъпване на коригираните и допълнени проектни части, производството по второто заявление е било висящо и не е било прекратено с издаване на писмо изх. № ТС-2717-(1)/20.02.2025 г. Вместо да извърши пълна проверка по чл. 142-144 ЗУТ, главният архитект е издал процесното обжалвано писмо, което заради правните си последици се квалифицира като индивидуален административен акт с характер на отказ за продължаване на административното производство. Прието е, че същото не отговаря на изискванията за форма заради неяснотата в изразената воля на органа дали касае за отказ по чл. 144, ал. 3 ЗУТ, спиране на административното производство или разпореждане с указателен характер. Посочено е, че в него липсват правни основания, а по отношение фактическите основания - възражения от съседи и становището на ЕСУТ, съдът е изложил, че същите не задължават органа да действа в определена насока и не могат да заместят формирана от него воля. Обсъдени са двете експертизи, като за единичната е посочено, че съдържа известна неяснота по част от констатациите, като изцяло е кредитирано заключението по тройната СТЕ. При тези мотиви съдът е отменил атакувания отказ и е върнал преписката на главния архитект за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният отказ е постановен в нарушение на предписаната от закона форма, защото не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Процесното искане е за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, а съгласно правилото на чл. 146 ЗУТ отказ да се одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. Нормата на чл. 149, ал. 1, изр. 3 ЗУТ също регламентира, че отказът да се издаде разрешение за строеж се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви. В случая тези законови изисквания не са изпълнени. В оспорения отказ като основание за издаването му е посочено единствено постъпило възражение от съседи, което е прието за основателно от ЕСУТ и е пречка за разглеждането и процедирането на проекта до отстраняване на забележките и разрешаване на противоречията, което не може да бъде самостоятелно основание за отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Липсата на фактически и правни основания за издаване на отказа е достатъчно основание за неговата отмяна, тъй като нарушава правото на защита на дружеството и препятства съда да извърши контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт. Правилни са изводите на съда, че отказът е издаден и при допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 5в ЗУТ административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ЗУТ може еднократно да изисква отстраняването на нередовности или предоставяне на допълнителни документи. Правилото гарантира събирането на всички необходими фактически данни и документи, нужни за вземане на крайното решение от страна на административния орган. Видно от материалите по преписката, след първоначално постановения отказ с писмо изх. № ТС-2717-(1)/20.02.2025 г. и потвърждаване на искането от заявителя за одобряване на проекта и издаване на разрешение за строеж, съгласно цитираните писмо вх. № ТС-2717-(2)/06.03.2025 г. и заявление с вх. № ТС-2717-

от 26.03.2025 г., главният архитект на Община Божурище не е дал нарочни и изчерпателни указания за отстраняване на недостатъците на заявлението на основание чл. 5в ЗУТ, като по този начин е нарушил принципа на служебното начало, установен в чл. 9, ал. 4 АПК. Като не е дал указания на заявителя по чл. 5в ЗУТ да отстрани нередовностите в искането си, а впоследствие не е изложил фактическите и правни съображения за издаване на мотивирания отказ, главният архитект е издал незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че оспореното писмо не съдържа отказ, а с него е отговорено на заявителя по жалбата му адресирана до кмета и че по искането за одобряване на проекта и издаване на разрешение за строеж е постановен отказ с писмо изх. № ТС-2717-(1)/20.02.2025 г. На първо място оспореното писмо е издадено не от кмета, а от главния архитект, който е компетентен да се произнесе в случая на основание чл. 144, ал. 3, чл. 145, ал. 1 и чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Сезирането на същия след постановяване на отказа по писмо изх. № ТС-2717-(1)/20.02.2025 г., не е с жалбата до кмета, а с подадените от заявителя писмо вх. № ТС-2717-(2)/06.03.2025 г. и заявление с вх. № ТС-2717-

от 26.03.2025 г., с които той е потвърдил искането си, а процесното писмо е издадено на 23.04.2025 г., т. е. в срока за произнасяне по чл. 141, ал. 8, т. 1 ЗУТ и не е налице формиран мълчалив отказ. Няма допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в връзка с приемането на единичната експертиза и назначаването на тройна. Съгласно чл. 201 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 АПК, повторно заключение се възлага когато първото не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Именно такова е заключението на инж. О. Петрова, която не е била категорична в отговорите си, особено по направените пред съда уточнения. Допустимо е по преценка на съда, на основание чл. 195, ал. 2 ГПК, да бъдат назначени и повече вещи лица, като няма изискване част от тях непременно да бъдат посочени от страните или да участва първото вещо лице. При тази нормативна уредба и поради нуждата от по-задълбочени познания, АССО правилно е възложил повторната експертиза на трима архитекти, които са дали ясно и безпротиворечиво заключение. Същото е било оспорено от пълномощника на органа единствено във връзка с подписите, но не и по съществото на съдържанието му. По отношение възражението за липса на подписи на това заключение в изпратения на органа екземпляр, изискването на чл. 199 ГПК е за представяне на заключението единствено пред съда най-малко една седмица преди съдебното заседание, за да имат възможност страните да се запознаят с него. Представеното по този ред заключение по делото е надлежно подписано и от трите вещи лица, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение. Така, че неподписването на изпратените за улеснение екземпляри от заключението на страните, не може да бъде квалифицирано като нарушение, а още по-малко като съществено такова. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, поради което в тежест на бюджета на органа следва да бъде присъдено заявеното в срок и заплатено от „Рува Транс“ ЕООД, съгласно платежното нареждане, адвокатско възнаграждение в размер на 1790 евро. Неоснователно е направеното възражение на прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и ефективно осъщественото процесуално представителство от адвокат Белчева. Същите обстоятелства обосновават неоснователност и на искането за изменение по чл. 176а, ал. 4 АПК на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Воден от горното, на основание чл. 221 ал. 2 и чл. 176а, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,