Определение № 5470 от 25.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4819/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Димитрова от гр. Варна чрез процесуалния й представител адв. Спасов срещу определение № 939 от 05.04.2023 г. по адм. дело № 647 по описа за 2023 г. на Административен съд -Варна. С него е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № А-270/05.11.2021г., издадена от Председателя на Български институт по метрология/БИМ/, с която на основание чл.58,ал.2 от Закона за измерванията/ЗМ/, във връзка с чл. 7,ал.1,т.8 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, както и чл. 7,ал.1,т.22 от Устройствения правилник на БИМ - са делегирани правомощията на председателя на БИМ по чл.58,ал.2 от ЗИ- на главния директор и началниците на структурни звена - и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - председателя на БИМ, редовно призован, не взема становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано въз основа на жалба подадена от П. Димитрова против заповед № А-270/05.11.2021г., издадена от Председателя на Български институт по метрология. С нея, на соченото по горе основание, са делегирани правомощията на председателя на БИМ по чл.58,ал.2 от ЗИ на главния директор и на началниците на структурните звена в ГД МИУ, като същите лица да определят служители и срок за извършване на метрологичната експертиза в 7 дневен срок от получаване на искането. Съдът е приел, че жалбата срещу процесната заповед, е недопустима, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, понеже не е налице годен за оспорване индивидуален административен акт. С процесната заповед не се създават задължения за оспорващия и не се накърняват негови права и законни интереси, а се касае за вътрешноведомствен акт, който е изключен от пряк съдебен контрол. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно постановено. Изводите на съда относно характера на акта са обосновани с оглед съдържанието на заповедта. Със същата са делегирани правомощия от един орган на друг. Посочените актове, наречени в административноправната теория вътрешнослужебни актове, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК не подлежат на съдебен контрол. Макар и да се създават предпоставки и условия, при които могат да бъдат засегнати права или защитени от правото интереси на други лица, АПК не се прилага за заповеди, отнасящи се до извършване на вътрешна административно-организационна дейност. За да е налице административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол относно неговата законосъобразност е необходимо съдържащото се в него волеизявление едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено, а именно правните последици, включително права, задължения и правоотношения да възникват автоматично от този акт. За характера на оспорения акт се преценява по неговото съдържание и предписаните правни последици. Позоваването в частната жалба на съдебна практика по сочените административни дела е неотносима към естеството на разглежданият спор. Неоснователно е твърдението, че частния жалбоподател не разполага с друга правна възможност да защити правата си. С оглед твърдението в жалбите пред първоинстанционния съд и касационната инстанция, че узнаването на административния акт е станало в граждански процес, общият съд разполага с компетентността по чл.17,ал.2 ГПК- да се произнесе както по валидността на представен по делото административен акт, така също и по неговата законосъобразност, доколкото оспорващата го Димитрова не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Изводът на Административен съд - Варна за характера на заповедта, при съобразяване на правната норма на чл. 2, ал. 2, .т 3 от АПК, е правилен и като вътрешнослужебен акт не подлежи на съдебен контрол. Обжалваното определение следва да се остави в сила като правилно и обосновано. Съобразно изхода на спора съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат. Съобразно изложеното, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение,