Определение № 48 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7825/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. С. Б. А. чрез пълномощника си адв. Р. С. е обжалвала определението на Софийския градски съд, ІІ-Д гражданско отделение от 10.10.2013г. по гр.д.№ 5106/2013г. за разноските. Ответникът 20 Основно училище „Т. М.” [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С решението от 08.07.2013г., постановено по гр.д. № 5106/2013г. не е уважена въззивната жалба на 20 Основно училище „Т. М.” [населено място] и е потвърдено решението на Софийския районен съд, 55 състав № ІІ-35-271 по гр.д.№ 24824/2012г., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. Б. А., извършено със заповед № 309 от 03.05.2012 г. на Директора на 20 Основно училище „Т. М.” [населено място]. С обжалваното определение, постановено по реда на Софийският градски съд е оставил без уважение молбата на С. Б. А. за допълване на решението от 08.07.2013г. и присъждане на разноски за въззивното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. като се е мотивирал, че ответницата по въззивната жалба не е поискала присъждане на разноски. Определението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че разноските по делата не се присъждат служебно от съда, а само ако са били поискани. Неправилно обаче съдът е приел, че по настоящото дело ответницата по въззивната жалба С. Б. А. не е поискала присъждане на разноски за въззивната инстанция. В исковата молба тя е посочила, че претендира направените разноски по делото. Това изрично искане следва да се тълкува в смисъл, че се отнася не само за първата инстанция, а за цялото съдебно производство до окончателното решаване на спора. От друга страна в пледоарията при устните състезания, проведени от въззивния съд, адв. С., пълномощник на ответницата, изрично е заявила, да се имат предвид писмените й бележки пред първата инстанция, в които също се претендират разноски. При тези данни следва да се приеме, че е направено искане от ищцата за присъждане на разноските за втората инстанция и съдът неоснователно е отказал да уважи искането за допълване на решението. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и молбата по чл.248 ал.1 ГПК да се уважи. На основание чл.78 ал.3 ГПК 20 Основно училище „Т. М.” [населено място] следва да се осъди да заплати на С. Б. А. 200 лв., разноски за въззивното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.06.2013г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение