Определение № 32 от 15.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 77/2012 г.

Варненският районен съд е поискал от ВКС да разреши спора му със Софийския районен съд за подсъдността на делото, по което тя се определя от това къде е извършено или довършено административното нарушение, предмет на спорното дело. Според прокурора в тази съдебна инстанция прав в спора е СРС и делото трябва да бъде разгледано във ВРС. Върховният касационен съд намери делото за подсъдно на СРС. СРС не е бил прав да приложи чл.59, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания съобразно място на довършване на административното нарушение, което е определил въз основа на обстоятелства, извън отразените в обжалваното наказателно постановление. Последното не съдържа нищо, което да свързва наказаното административно нарушение с [населено място], а точно то е процесуалният документ, който е определящ за произнасянето по въпроса за подсъдността така, както предвижда правилото в чл.42, ал.1 НПК, което пък е приложимо по силата на препращането в чл.84 НПК. Друг е въпросът, че дори наказателното постановление да съдържаше обстоятелството в кое населено място живее абонатът на мобилния телефонен номер, естеството на използваната за извършване на нарушението комуникационна технология не позволява еднозначен извод къде точно е бил получен неправомерния SMS. Затова и ВРС е прав да смята за приложимо по силата на препращането и друго правило в НПК – уреденото в чл.36, ал.3 със съответното му на ЗАНН значение: когато не може да се определи мястото, където е извършено административното нарушение, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено административнонаказателното производство. Ръководен от изложеното и като съобрази, че административнонаказващият орган в случая – председателят на Комисията за регулиране на съобщенията се намира в София, ВКС-І наказателно отделение