Решение № 33 от 23.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 554/2009 г.

Решение № 33 от 23.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 554/2009 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпили касационни жалби от А. за с. к., гр. С. и "Е" ООД, гр. С. срещу въззивно решение № 125/29.12.2008 г. по в. т. д. № 1474/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.03.2008 г. по т. д. № 184/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 18 956,16 щ. д., съставляваща цена по приватизационен договор от 21.07.2000 г. и за неустойка за забава до размер на 2 877,50 щ. д., и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК е уважена претенцията по чл. 92 ЗЗД на АСлПК за сумата 9 270 щ. д, представляваща неустойка за забавено плащане цената по приватизационния договор за времето от 19.07.2005 г. до 19.11.2006 г. С определение № 669/24.11.2009 г. по т. д. № 554/2009 г. на ВКС, ТК, I отделение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението и по двете касационни жалби по въпросите, свързани с тълкуване съдържанието на законовите разпоредби, въвеждащи право на разсрочено плащане на цената по приватизационен договор /чл. 25, ал. 2 ЗППДОбП и хипотезите на прекратяване на това право /чл. 25, ал. 4 ЗППДОбП , и настъпването на предсрочна изискуемост на цената по договора. Касаторът - А. за с. к. инвокира в жалбата си, че въззивното решение в обжалваната му част е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат подробни съображения по спорния въпрос, свързан с настъпването на предсрочната изискуемост на разсрочени вноски по цената на договора при хипотезата на чл. 25, ал. 3, т. 5 ЗППДОбП , тъй като никой не може сам или чрез свързани лица да притежава повече от 1/3 от капитала на юридическото лице, участник в сделката. Поддържа се, че тази разпоредба има директно действие и нарушаването й водело до изгубване от страна на купувача на правото на разсрочено плащане на основание чл. 25, ал. 4 от цитирания закон. Жалбоподателят счита, че само по себе си прехвърлянето на дялове между съдружниците съставлява нарушение на императивна правна норма и вписването на това обстоятелство в търговския регистър поставя начало на изгубване на преференцията за разсрочено плащане и превръща задължението в предсрочно изискуемо. Следствие на това, се прилагала и договорната клауза на чл. 19 за заплащане на неустойка в посочения размер за времето от 28.06.2005 г. - моментът на вписване на прехвърлянето на дяловете, до 19.11.2006 г. По съображенията, изложени в касационната жалба, се иска уважаване на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД до пълния размер на претендираната неустойка. В касационната жалба на "Е" ООД, гр. С. се поддържат нарушения на материалния закон, състоящи се в неправилно прилагане на чл. 25, ал. 4 ЗППДОбП , във вр. с чл. 25, ал. 3, т. 5 от същия закон. Развиват се съображения за това, че хипотезата на чл. 25, ал. 3, т. 5 е неотносима към санкцията по чл. 25, ал. 4, като правните последици при прехвърляне на дялове между съдружници са различни от варианта за прехвърляне на дялове на лица, извън състава на съдружниците. Излагат се правни доводи за значението на чл. 5, ал. 2 от същия закон и относимостта на тази норма към забраните, ограниченията и санкциите в чл. 25 и чл. 26 ЗППДОбП . Посочват се и нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с приложение на чл. 127, ал. 2 ГПК предвид преценка съдържанието на отправена от ищеца до ответника покана за плащане на остатъка от цената и отговора на ответника в тази връзка, който е възприет от въззивния съд като извънсъдебно признание за извършено от него нарушение на договора, и за дължимост на неустойката. Поддържа се, че е налице разместване на доказателствената тежест, тъй като решаващият съд е приел, че ответникът следва да докаже, че не са прехвърляни дружествени дялове на лица, извън тези по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП . По съображенията, изложени в жалбата, се иска отмяна на обжалваното решение в съответната му част и отхвърляне на претенциите на АСлПК, както и присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобрази правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на АСлПК за заплащане на остатъка от цената по приватизационния договор от 21.07.2000 г. в размер на 18 956,16 щ. д., Софийски апелативен съд е приел, че макар вземането да е изискуемо, тъй като е налице хипотезата на чл. 25, ал. 4, изречение посл. ЗППДОбП за прекратяване правото на разсроченото плащане на цената на отделните вноски, поради нарушение на чл. 25, ал. 3, т. 5 от същия закон, то същото е погасено чрез плащане след предявяване на иска, и съобразно чл. 188, ал. 3 ГПК това обстоятелство следва да бъде съобразено. По отношение дължимостта на неустойката по чл. 19 от договора, въззивният съд е приел, че този иск е основателен до размер на сумата 9 270 щ. д., тъй като забавата е настъпила на 19.07.2005 г., предвид уговорката между страните в чл. 4, ал. 6 от договора за поето задължение при прекратяване на правото на разсрочено плащане, цялата останала цена по договора да се дължи след 20 дневен срок, а не както счита жалбоподателят, че предсрочната изискуемост възниквала веднага с настъпване на нарушението /т. е. от момента на вписване в търговския регистър на прехвърлянето на дяловете/. Спорен по делото е въпросът за съдържанието и приложението на чл. 25, ал. 4, предл. последно ЗППДОбП при хипотеза на нарушение по чл. 25, ал. 3, т. 5 от същия закон. Според АСлПК, след като е налице прехвърляне на част от дружествените дялове между съдружниците в търговското дружество - купувач по приватизационната продажба, е налице законово нарушение на чл. 25, ал. 3, т. 5, тъй като в текста на закона е прогласено, че никой не може сам или чрез свързани лица да притежава повече от 1/3 от капитала на юридическото лице купувач, и тази хипотеза съставлявала основание по чл. 25, ал. 4, изр. последно за прекратяване на правото на разсрочено плащане. В обжалваното въззивно решение, на стр. 18 от делото Софийски апелативен съд е приел, че е налице вписано прехвърляне на дялове на лица, извън лицата с право на преференциално участие по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП , и тъй като било осъществено прехвърляне на повече от 1/3 от дяловете на лица, извън тези по чл. 5, т. 2, а този факт бил признат от ответника с писмо изх. № 26-00-43/21.02.2007 г., то следвало, че е настъпило прекратяване на правото на разсрочено плащане на цената по силата на цитираната по-горе законова норма. Тези изводи са неправилни, тъй като са фактически неверни досежно извода за наличие на прехвърлени дружествени дялове на лица, извън състава на съдружниците /лица по чл. 5, т. 2 от закона/ и правно неиздържани. Въззивната инстанция е нарушила и принципа по чл. 127 ГПК, приемайки, че ответникът следва да доказва отрицателни факти, свързани с прехвърляне на дялове. На първо място, ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване релевантните за спора факти, които са свързани с установяване на елементите на фактическия състав, в това число доказване на конкретната законова хипотеза, на която основава прекратяването на правото на разсрочено плащане на цена по приватизационния договор. Не е налице и извънсъдебно признание досежно прекратяването на правото на разсрочено плащане, тъй като ответникът би могъл да признае определени факти, но не би могъл да признае прекратяване на право, доколкото на доказване подлежат фактите, а от доказаните факти се извеждат изводи за съществуване или несъществуване на определено право. Отделно от това, дори и да се приеме, че е доказано наличието на прехвърляне на дялове, въз основа на представен препис от съдебно решение, то безспорно е, че по реда на чл. 129, ал. 1 ТЗ е вписано прехвърляне на дялове между съдружниците от дружеството - купувач, поради което не е налице хипотеза на прехвърляне на дялове на лица, извън тези, ползващи преференции по чл. 5, т. 2 от закона.