Определение № 410 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2012 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК. Постъпила е молба от З. Г. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд от 19.07.2011 г. по гр.д.№ 38145/ 2010 г. С него са уважени (частично) предявените от [фирма] против молителката искове за установяване на съществуването на задълженията за заплащане на сумите 2 420,79 лв – цена за доставена топлинна енергия и 397,39 лв – лихва за забава. Единственото основание за отмяна, посочено от З. К., се свежда до това, че по делото не е бил конституиран като ответник съпругът й Х. К., а той се явява неин задължителен другар и е обвързан от постановеното решение. Съдът приема, че молбата е недопустима. Легитимирано да поиска отмяна на влязло в сила решение на основание чл.304 от ГПК е онова трето за делото лице, спрямо което решението има сила, макар да не е било конституирано като страна. Лицето, което е участвало в производството, не може да предявява оплаквания, че не е бил конституиран негов задължителен другар, тъй като това не засяга неговата правна сфера. На основание чл.26 ал.2 от ГПК, извън изрично предвидените в закона случаи (какъвто процесният не е), никой не може да предявява пред съд чужди права, включително правото да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. Само въз основа твърденията на молителката, следва извод, че за нея не е налице правен интерес от молбата, поради което съдът