Определение № 106 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2021 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от В. В. Н., чрез адв. А. Ц., за отмяна на влязло в сила решение № 260504/28.04.2021 г. на Пернишки районен съд по гр.д. № 5673/2020 г. Молителят твърди, че с решението, чиято отмяна желае е осъден солидарно с другия ответник – баща си В. Н. З. да заплати на ищцата по делото С. Т. А. съдебноделоводните разноски по делото (по същество желае отмяна на влязлото в сила решение в частта за разноските). Твърди, че е нарушено правото му на участие по делото – съобщенията са получавани от майка му, но тя не му ги препредала, с нея не живее в едно домакинство и също така, съобщенията са връчвани чрез майка му на адрес по месторабота с „ВН Д.“ Е., но страната не е в трудови правоотношения с това дружество. Насрещната страна С. Т. А. не изразява становище. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е недопустима, като подадена срещу акт, изключен от приложеното поле на чл. 303 ГПК. С решение № 260504/28.04.2021 г. Пернишкият районен съд по гр.д. № 5673/2020 г. е отхвърлил иска на С. А. против В. З. и В. Н. по чл. 233, ал. 2 ЗЗД. Осъдил е двамата ответника солидарно да заплатят на ищцата съдебноделоводни разноски в размер на 744 лв., на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК. Решението по материално правния спор е в интерес на молителя В. Н.. Съдебният акт в частта относно съдебноделоводните разноски има характера на определение, а то не подлежи на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. Това е изяснено и в ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6; единственото определение, което може да бъде отменено по чл. 303 и чл. 304 ГПК е това, с което производството по делото е прекратено поради отказ от иска. В заключение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от изложеното, съдебният състав