Определение № 9031 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9041/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 във вр. с чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив чрез пълномощника й В. Готева, против Определение №3001/16.07.2025 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора по адм. д. №589/2025 г., с което е отхвърлено искането й за изменение на Определение №2315/05.06.2025 г. по същото дело в частта му за разноските. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – „ЗАРА – Е“ ООД, ЕИК 833093660 със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, ул. „Индустриална“ №61 – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Г. Механджиева по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд в състав на първо отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 във вр. с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт по чл. 176а, ал. 3 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Определение №2315/05.06.2025 г. по адм. д. №589/2025 г. на АС – Стара Загора е постановено в производство по чл. 250 и следв. АПК. С това определение съдът е оставил без разглеждане искането на „ЗАРА – Е“ ООД да бъдат прекратени действията по пломбиране на съоръжения, средства за измерване и контрол и интегриращи комуникационни устройства за наблюдение и контрол в бивши данъчни складове, поради липса на правен интерес. Тъй като прекратяването на фактическите действия е извършено след подаване на искането, то правният интерес на жалбоподателя според съда е отпаднал в хода на съдебното производство, но той има право на разноски по аргумент на чл. 143, ал. 2 АПК. Присъдени са в полза на дружеството сторените по делото разноски в размер на 1 050 лв. (50 лв. държавна такса и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение). С Определение №3001/16.07.2025 г. административният съд отхвърля искането на ТД Митница Пловдив за изменение на Определение №2315/05.06.2025 г. в частта му за разноските. Приема, че административният орган е дал повод за завеждане на делото и на основание чл. 78, ал. 2 във вр. с чл. 144 АПК дължи сторените от жалбоподателя разноски. Последният е представляван от адвокат. Договореното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. и не е прекомерно с оглед предоставената защита. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Вярно е твърдението на жалбоподателя, че нито в чл. 143 АПК, нито в чл. 78 ГПК е уредено изрично присъждането на разноски в полза на жалбоподателя/ищеца в случаите на прекратяване на съдебното производство поради отпаднал правен интерес в хода на производството, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото. Тази непълнота обаче се преодолява чрез прилагането на разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи или съобразно основните начала на правото (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Правилно първостепенният съд се е позовал по аналогия на чл. 143, ал. 2 АПК, според който подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. С оттеглянето на административния акт от административния орган отпада правният интерес от неговото оспорване и това е основание за прекратяване на производството (чл. 159, т. 3 АПК). По сходен начин е прекратено производство по делото на АС – Стара Загора – поради отпаднал правен интерес, тъй като административният орган е прекратил фактическите действия след подаване на искането. В този случай административният орган следва да възстанови на жалбоподателя сторените от него разноски. Това е така, защото инициирането на съдебното производство е в следствие на неправомерното му поведение, а отговорността за разноските е санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, придружено със списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, е постъпило в АС – Стара Загора заедно с молба – становище на 25.04.2025 г. по първоначално образуваното адм. д. №436/2025 г. и така претендираните разноски са му присъдени с Разпореждане №1698/25.04.2025 г. по посоченото дело. Това разпореждане е отменено с Определение №5507/28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. №5254/2025 г. по подадената от ТД Митница Пловдив жалба и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Дадени са указания за изясняване на спора от фактическа страна чрез изискването на доказателства от административния орган. От изложеното следва, че ТД Митница Пловдив е имала възможност да се запознае както с искането на дружеството за присъждане на разноски, така и с представените от него списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е искането й да бъдат намалени разноските за адвокатското възнаграждение. Размерът на адвокатското възнаграждение е договорен с договора от 23.04.2025 г. за процесуално представителство и правна защита и съдействие по адм. д. №436/2025 г. по описа на АС – Стара Загора. Пълномощното на адвоката има сила до завършването на делото във всички инстанции, доколкото не е уговорено друго. Адвокатското възнаграждение не е променяно, независимо от това, че делото е разгледано два пъти от първостепенния съд и независимо от проведеното производството пред ВАС по адм. д. №5254/2025 г., по което пълномощникът също е представил писмено становище. Изложеното е допълнителен аргумент, освен тези в оспореното определение, за това, че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен с оглед действително предоставената от адвоката правна защита. По тези съображения Определение №3001/16.07.2025 г. на АС – Стара Загора по адм. д. №589/2025 г. следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение