Определение № 11 от 07.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 781/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Производството по делото е образувано е по частна жалба, подадена от М. В. С. срещу определение № 2211/22.10.2012 г., постановено по частно гражданско дело № 3615/2012 г. от Софийски апелативен съд, търговско отделение, шести състав, в частта му, с която е потвърдено определение № 9322/05.06.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 2433/12 г. Частната жалба на М. С. е срещу акт, изключен от касационен контрол. Съставът на апелативния съд е потвърдил определение на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител. В производството по чл. 436 и сл. ГПК окръжният съд /Софийски градски съд/ действа като контролно-отменителна инстанция, като чл. 437, ал. 4 ГПК определя, че решението по същество е окончателно. При действието на новия кодекс, не е променен характера на производството по обжалване действията на съдия-изпълнителя, нито режима на обжалване на съдебните актове, включително по чл. 438 ГПК – тези на окръжния съд не подлежат на обжалване, а преграждащите и другите определения, подлежащи на обжалване с частна жалба, се разглеждат не от Върховния касационен съд, а от съответния апелативен съд и неговите актове са окончателни. В случая, Софийският апелативен съд се е произнесъл с окончателен съдебен акт. Той не е въззивна инстанция по спора, за да подлежат определенията, с които потвърждава преграждащите определения на първата инстанция, на касационна проверка по чл. 274, ал. 3 ГПК. В случая, приложими са разясненията, дадени с т. 2 ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГК и ТК, които не са загубили значение при действието на ГПК от 2007 г., както последователно се приема и в трайно формираната практика на Върховния касационен съд. В заключение, частната жалба е недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство, прекратено. МОТИВИРАН от горното, съдът