Определение № 2989 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2564/2026 г.

Постъпила е частна касационна жалба от „Ив метал 2024“ЕООД със седалище в гр.Тетевен, чрез адв. Белев, срещу Определение №1941 от 15.12.2025 г. по адм. дело №474/2025г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлено като неоснователно искането на дружество за възстановяване срока за отстраняване на нередовности на жалбата, по която е било образувано съдебното производство по това дело. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се настоява за отмята му и спорът да бъде решен по същество. Писмен отговор в срока по чл. 232 АПК е депозиран от Директор Дирекция инспекция по труда – Кърджали, който счита частната жалба за неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение от 15.12.2025 г. е отхвърлено искането на дружеството жалбоподател, вх. №3198 от 26.11.2025г., с основание в чл.161 ал.1 АПК за възстановяване срока отстраняване на нередовностите на жалбата му срещу задължителни предписания, дадени на дружеството и обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР-2531440 от 09.09.2025г. на инспектори в ДИТ – Кърджали. Прието е от административния съдия, че не са налице сочените в молбата на дружеството основания – за наличие на особени непредвидени обстоятелства и на поведение на съдебната администрация, въвело управителя на дружеството в заблуждение. Настоящият състав на касационната инстанция намира този извод за законосъобразен. Преди всичко следва да се посочи, че собствено АПК, за съдебната фаза на процеса, урежда само института за възстановяване срока за обжалване(чл.161 АПК), а общата уредба е дадена с ГПК – чл.64-67 ГПК, приложима и в случая на основание чл.144 АПК. В разглеждания казус е поискано възстановяване на срок за отстраняване на нередовност на жалбата на дружеството срещу цитираните задължителни предписания, свързана с невнесена в срок дължима държавна такса в размер на 50 лева по сметка на съда. Съобщението до страна е изпратено на регистърния адрес на търговеца и връчено на управителя Иванов. По делото са представени доказателства, че по други две образувани в същия период идентични дела между същите страни и в същия съд, съобщенията са били изпратени до подалия жалбите пълномощник – адв. Белев, на неговия адрес, поради което и таксите са били внесени в срок. Сочи се, че нерутинното изпращане на съобщението по това дело до управителя, а не до посочения в жалбата адрес на пълномощника се приема за особено непредвидено обстоятелство, което освен всичко останало е въвело страната и в заблуждение, че пълномощникът е също уведомен. Настоящия касационен състав констатира, че изложените обстоятелства трудно биха могли да се субсумират под уредената хипотези в процесуалния закон – особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее(така чл.64 ал.2 ГПК), респ. че същата е била въведена и в заблуждение. С оглед на това наведените основания, че това определение е неправилно не могат да се споделят. Отделен е въпросът, за който има и подадена от дружеството частна касационна жалба срещу акта на съда, с който жалбата е оставена без разглеждане, а съдебното производство е било прекратено, дали в съответствие с приложимите процесуални правила административният съдия точно е изпълнил задължението си да уведоми страната за нередовностите на жалбата и на регистърния адрес, във вр. с предвиденото в чл.18а ал.8, т.2 АПК, въпреки че тя е била подадена от упълномощен адвокат с посочен адрес и това дори с оглед спазване на общото правило на чл.39 ал.1 ГПК, още повече, че в административната фаза на процеса тази страна е била уведомявана именно чрез адв. Белев(така напр. писмо от 16.10.2025г. Директор ДИТ – Кърджали на л.9 от делото за изпращане на жалбата с преписката в Административен съд – Ловеч). Последното обаче не е предмет на преценка в това съдебно производство, а при разглеждане частната касационна жалба с вх. №6489 от 05.03.2026г. на дружеството срещу прекратителното определение по делото №1727 от 11.11.2025г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от изложените с частната жалба пороци, което обосновава и извода – за оставянето му в сила. Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховния административен съд, Шесто отделение,