Решение № 6842 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2258/2011 г.

Решение № 6842 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2258/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Весела Методиева Манова от гр. Дупница, подадена чрез пълномощника й адв. Н. Георгиев, срещу решение № 3074 от 11.10.2010 г. по адм. дело № 2010/2010 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № 100900296 от 14.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 63/15.01.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" в ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, е изразил становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Весела Методиева Манова срещу ревизионен акт № 100900296 от 14.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, с който по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК са определени задължения за данък по ЗОДФЛ за 2003 г. в размер на 33 301,06 лв. и лихви в размер на 23 612,61 лева. В мотивите на решението съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, представените от ревизираното лице доказателства, основанията на органа на приходите за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и за определяне на задължения за данък общ доход, представените доказателства при административното обжалване, както и изложените мотиви в решението на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, представените от жалбоподателя доказателства в хода на съдебното производство. В решението на съда е обсъден и спора дали правилно е определена данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК, а от там и размерът на установените задължения. В тази връзка съдът е обсъдил представените доказателства, касаещи произхода на наличните средства, с които е разполагало ревизираното лице към 1.01.2003 г. Съдът е обсъдил и ангажираните доказателства относно твърденията на жалбоподателя за получени дарения от роднини на Весела Методиева Манова, общо в размер на 95 000 лева. Въз основа на анализа на доказателствата, съдът е направил извода, че представените доказателства не установяват твърдението за получени дарения в посочения размер от жалбоподателя. В хода на административното производство не са събрани доказателства, от които да се направи обоснован извод, че лицата извършили даренията са придобили и по какъв начин посочените парични средства. Съдът не е кредитирал представените трудови книжки на физическите лица, за които се твърди, че са дарили средства на Весела Манова с аргумента, че същите не са доказателство за получаването на паричните средства, както и за спестяването на сумите и тяхното даряване. От страна на жалбоподателката не са представени никакви доказателства, които да установяват, че дарителите са спестили тези средства, въпреки че у нея е доказателствената тежест за тези факти. Съдът е приел за недоказано и твърдението на жалбоподателката, че съпругът й Иван Георгиев Христов е получил в заем от "Шер 69" ЕООД сумата от 200 000 лв., като е възприел основанията на органа по приходите за недоказаност на произхода на средствата. Решаващият съд е анализирал представената счетоводна отчетност на дружеството и е приел, че от същата не се установява дружеството да е притежавало такава сума, да е предоставило същата на Иван Георгиев Христов. На база на изложеното и предвид разпределяне на доказателствената тежест при подобен род ревизии е направен извод, че жалбоподателят не е оборил констатации на РА и че данъчната основа, съответно задълженията за данък общ доход, са определени правилно и жалбата против РА се явява неоснователна. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Съдът е описал подробно в мотивите на решението фактическите констатации на органа по приходите по време на ревизията, правните му основания за определяне по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК на допълнително задължение за данък върху доходите на ревизираното лице за 2003 г., след задълбочен анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства включително и относно доказателствената стойност на заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователно е оплакването, което се поддържа от касатора относно това, че необосновано съдът не е кредитирал писмените доказателства удостоверяващи получени към 1.01.2003 г. суми от жалбоподателя, предоставени като дарения от нейни роднини. Съдът е изложил мотиви защо приема за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. В тази връзка напълно обосновано и логично е прието, че при липса на други доказателства представените трудови книжки на дарителите не установяват по безспорен начин източниците на средства на жалбоподателя за ревизираните периоди, тъй като не е доказано, че лицата са разполагали с парични суми и са имали възможност да дарят същите на жалбоподателя. В закона не съществува презумпция, че при договори за дарение на парични суми между роднини предаването на сумата се предполага, поради което този факт следва да бъде доказан с всички допустими средства. Подлежи на доказване и фактът, че дарителят разполага със сумата, която дарява. Наличието на родствена връзка задължава съда да бъде още по-внимателен при установяването на тези факти, като ги обсъди в светлината и на останалите доказателства, събрани по делото. В конкретния случай при подробен анализ на фактите по делото първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, че не са налице доказателства, които да установяват, че Весела Манова е получила въпросните средства като дарение. Правилно е приел в мотивите си първоинстанционният съд, че по делото е останало недоказано твърдението за получен заем от съпруга на жалбоподателката от "Шер 69" ЕООД в размер на 200 000 лв. Съдът се е позовал на представения баланс на "Шер 69" ЕООД към 6.04.2006 г. и на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, от които правилно е извел извода, че не е установено представянето на заемни средства в твърдения размер. Оплакването на касатора, отнасящо се до нищожност на РА, поради липса на мотиви, е неоснователно. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че ревизионният акт съдържа подробно описание на фактите, установени по време на ревизията, както и изводите, направени въз основа на тях. Представените в хода на касационното производство доказателства не следва да бъдат обсъждани с оглед на това, че с тях не се установяват относими по делото факти. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват допуснати нарушения на материалния закон от страна на административния съд. На база на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административния съд - София-град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,