Решение № 6538 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11894/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба нa Национален осигурителен институт (НОИ) със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Ал. Стамболийски“ № 62-64, срещу Решение № 1723 от 20.10.2025 г., постановено по адм. дело № 204 по описа на Административния съд – Търговище за 2025 г., с което НОИ е осъден да заплати на Д. Н. Д. от гр. Търговище сума в размер на 1 087, 60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от издаване на незаконосъобразен административен акт – Решение № 2153-25-181/25.06.2024 г. на директор на Териториално поделение на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1167-7/13.05.2024 г., издадено от за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, дължимо за периода 23.09.2023 г. – 22.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. Наред с това, ответният административен орган е осъден да заплати на ищеца сторените в първоинстанциoнното производство разноски в размер на 610, 00 лв., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Административния съд – Търговище, сумата от 385, 00 лв., представляваща изплатено възнаграждение за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. Касационният жалбоподател поддържа, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът – Д. Н. Д. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Търговище, [улица], [адрес] оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им извършване. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество. Касационната жалба е частично основателна. Производството по адм. дело № 204/2025 г. по описа на Административния съд-Търговище е образувано по искова молба на Д. Н. Д. от гр. Търговище против НОИ, за осъждане за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 17.06.2024 г. до 16.12.2024 г. в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за забавено изплащане на парично обезщетение за безработица в размер на сумата от 18 074, 19 лв., причинени му от отменени по съдебен ред като незаконосъобразни Решение № 2153-25-181/25.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1167-7/13.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище. Съдът е установил от фактическа страна, че на 25.09.2025 г. ищецът подал до директора на дирекция „Бюро по труда“ – Търговище Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, заведено в ТП на НОИ – Търговище с peг. № 251-00-1167/25.09.2023 година. С Разпореждане № 251-00-1167-7/13.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, на Д., на основание чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл.54в, ал. 1 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за C1 социална сигурност, е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29, 10 лв. дневно, считано от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 година. Разпореждането е обжалвано от ищеца по административен ред пред по-горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ – Търговище, който със свое Решение № 2153-25-181 от 25.06.2024 г. го е потвърдил. Решение № 2153-25-181 от 25.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище е оспорено от Д. по съдебен ред. Образувано е адм. дело № 399/2024 г. по описа на Административния съд – Търговище, по което е постановено Решение № 1786 от 12.11.2024 г., с което съдът е отменил, както решението на директора на ТП на НОИ – Търговище, така и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1167-7/13.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище. Административната преписка е изпратена на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, за ново разглеждане и произнасяне по Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, peг. № 251-00-1167/25.09.2023 г., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение. След връщане на административната преписка от за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище е издадено Разпореждане № 251-00-1167-8/18.11.2024 г., с което, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 2 КСО, е отменено Разпореждане № 251-00-1167-7/13.05.2024 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 251-00-1167-9 от 20.11.2024 г. (новото) на за ръководител на осигуряването за безработица, на Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г. в размер на 85, 71 лв. дневно, което е изменено с Разпореждане № 251-00-1167-10/20.11.2024 г. в частта относно размера на отпуснатото на лицето парично обезщетение за безработица и за периода от 01.01.2024 г. до 22.09.2024 г., като на Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на сумата от 107, 14 лв. дневно. На 16.12.2024 г. ТП на НОИ – Търговище изплатило на ищеца сумата от 18 074, 19 лв., представляваща остатък от незаплатените суми на отпуснатото му парично обезщетение за безработица. За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на първоинстанционното производство, е допусната съдебно – счетоводна експертиза, извършена от вещо лице М. В. Петрова, заключението от която (л. 77-79 от първоинстанционното дело) е прието от страните без възражения. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, допустимост и основателност, до присъдения размер от 1 087, 60 лв., на предявения от Д. против НОИ иск за имуществена обезвреда. Мотивирал се е, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на НОИ за вреди. Счел е, че с постановяването на отменените по съдебен ред като незаконосъобразни, индивидуални административни актове, на ищеца е отречено субективното имуществено право да получи дължимия му се размер на паричното обезщетение за безработица за периода, за който изплащането на това задължение му се следва от НОИ. Приел е, че заради издаването на Решение № 2153-25-181 от 25.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1167-7/13.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, Д. не е получил очаквано парично постъпление, представляващо разликата между дължимото му се от НОИ парично обезщетение за безработица и неправилно определеното първоначално такова. Съдът се е обосновал, че върху това парично задължение НОИ дължи законната лихва за забавеното му изплащане, считано от датата на изискуемостта му. Преценил е, че това е датата, на която е следвало да се извърши първото плащане на паричното обезщетение – 17.06.2024 г. За краен момент, до който се дължи това обезщетение, е приел датата на окончателното изплащане на задължението, т.е. датата на последното плащане и погасяване на задължението – 16.12.2024 г. Кредитирал е заключението от съдебно-счетоводната експертиза като обективно и компетентно изготвено. Установил е, позовавайки се на същото, че разликата между дължимото на Д. парично обезщетение и първоначално определеното такова за периода 23.09.2023 г. – 22.09.2024 г. възлиза на 18 074, 19 лв., а размерът на законната лихва върху тази сума за претендирания и релевантен исков период от 17.06.2024 г. до 16.12.2024 г. е 1 087, 60 лв. Формирал е решаващия извод за основателност на главната искова претенция. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е приел за основателна и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция фактически обстоятелства при спазване на съдопроизводствените правила, формирал е обосновани изводи и е приложил правилно материалния закон. Налице е фактическият състав на чл.1 ЗОДОВ. Обоснована е извършената от първата инстанция преценка, че от доказателствата по делото, се установява наличието на всички кумулативно необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на НОИ за причинени на Д. Д. имуществени вреди. Конкретната претенция има за предмет обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане на парично задължение, което е платено в по-късен от момента, в който е следвало да бъде извършено. Тази претенция се основава на разпоредбата на чл. 86, ал. 1, изр. първо ЗЗД, съгласно която, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая обаче не се касае за лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, а за самото обезщетение, което само се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. На основание чл. 54ж, ал. 1 КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Страните не спорят, че периодът, през който на Д. се дължи паричното обезщетение за безработица е 23.09.2023 г. – 22.09.2024 г. Не се спори, също така, че е налице разлика между общата сума на дължимото обезщетение за безработица между неправилно определения размер на обезщетението с незаконосъобразното Разпореждане № 251-00-1167-7/13.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище (потвърдено с Решение № 2153-25-181 от 25.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище) и увеличения размер на същото след връщане на административната преписка на компетентния орган. Разликата е в размер на 18 074, 19 лв. и е платена на ищеца на 16.12.2024 г. Тази разлика се дължи на Д., считано от датата на придобиване на правото за изплащане на паричното обезщетение – 17.06.2024 г., но доколкото задължението за изплащането й е погасено едва на 16.12.2024 г., е налице забавено плащане на дължимо се обезщетение за безработица в законосъобразния му размер. Това обстоятелство е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни Разпореждане № 251-00-1167-7/13.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище и Решение № 2153-25-181/25.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, тъй като, ако административният орган бе издал законосъобразно разпореждане още към онзи момент (13.05.2024 г.), то щеше да е влязло в сила и да е станало изпълняемо към 17.06.2024 г. Не се споделя възражението на касатора, че ако се приеме, че обезщетение е дължимо в случая, то същото може да се присъжда от влизането в сила на Решение № 1786 от 12.11.2024 г., постановено по адм. дело № 399 по описа за 2024 г. на Административния съд – Търговище, с което е отменено Решение № 2153-25-181/25.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1167-7/13.05.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище. Точка 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело № 3/2004 г., на която се позовава касационният жалбоподател се отнася до присъждането на лихва за забава върху дължимо обезщетение. Както се посочи в мотивите на настоящия съдебен акт, с предявения от Д. иск не се претендира лихва, а присъждане на обезщетение за невъзможността му да се ползва от притежанието си в пълен размер (каквото е правото му на вземане за обезщетението за безработица) през периода на забавата, което е нещо различно. Обезщетението е за периода на увредата, който в случая е с начало 17.06.2024 г. – датата, на която е следвало да се извърши първото плащане на паричното обезщетение, ако то бе определено в законосъобразния му размер и с край – 16.12.2024 г., която дата съвпада с претендираната крайна дата на исковия период и когато в полза на ищеца е извършено плащане на разликата. Основателен е доводът в касационната жалба за неоснователност на уважената от съда акцесорна претенция за законна лихва върху присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди. Главният иск е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи за забавеното плащане на законосъобразно определена сума за обезщетение за безработица на дневна база по чл. 54ж КСО, изчислено в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Начинът на изчисляване/определяне на размера на вредите не изменя и не засяга правната им природа, а именно числен израз на вредата – пропусната полза, а не законна лихва. Неоснователно е и касационното оплакване, че НОИ е осъден да заплати обезщетение за непретендиран исков период. При постановяване на настоящото решение, касационният състав констатира, че в диспозитива на обжалвания съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в грешно изписване на периода на исковата претенция, като същият, вместо правилния такъв и обсъден в мотивите на решението - „17.06.2024 г. – 16.12.2024 г.“, е погрешно посочен като „23.09.2023 г. – 22.09.2024 г.“ Поправката на очевидна фактическа грешка се осъществява по реда на чл. 175, ал. 1 АПК, съгласно който, съдът, по свой почин или по искане на страна, може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Очевидната фактическа грешка може да бъде поправена безсрочно, поради което и искането на страна по делото в този смисъл може да бъде направено безсрочно, респ. ще бъде прието за допустимо. Тази грешка не влияе на крайния извод на настоящия състав за правилност на обжалваното съдебно решение. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди. При този изход на правния спор, претенцията на касатора за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователна и не следва да бъде уважена. Предвид своевременното им заявяване, разноски се дължат на ответника по касация, но не в претендирания размер. Възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като с оглед засегнатия интерес и обема на извършената в полза на ищеца адвокатска помощ, НОИ, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, следва да бъде осъден да заплати на Д. Д. минималния размер на адвокатското възнаграждение за административни дела с определен материален интерес, съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, т.е. сума в размер на евровата равностойност от 408, 76 лв. или 209 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия