Решение № 7180 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. Й., чрез адв. П. Генков, против решение № 28253/26.08.2025 г., постановено по адм. дело № 8622/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съдът не е мотивирал решението надлежно, не е обсъдил доводите в първоинстанционната жалба, нито събраните доказателства и е формирал неправилни изводи по фактите и по правото. Моли, съдебното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответната страна – „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. И. Й., подадена против Решение № Ж-627/31.07.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 7 ЗЕ и във вр. чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалба вх. № Е-13-273-64/15.05.2024 г., подадена от Й. срещу „Електроразпределение Север“ АД. От фактическа страна по делото е установено, че П. И. Й. подала жалба с вх. № Е-13-Е-13-273-64/15.05.2024 г. против „Електроразпределение Север“ АД (ЕРП Север) относно условията за присъединяване, посочени от ЕРП Север в Становище за присъединяване с изх. №ПУПРОК-6808/23.01.2024 г. на обект на клиент към електроразпределителната мрежа по чл. 56 от Закона за устройството на територията за обект „каравана", предвиден за поставяне в местност Дервеня, гр. Велико Търново, ПИ 10447.140.79. В становището е посочено, че всички процедури по проектиране, съгласуване, учредяване на вещни права, строителен надзор, фактическо изграждане при наличие на одобрен технически проект и влязло в сила Разрешение на строеж изискват време и са задължение на „Електроразпределение Север” АД, но всички необходими действия за изграждане на външните присъединителни съоръжения ще бъдат предприети при наличие на сключен договор за изграждането им. Съответно на 28.02.2024 г. от страна на представител на П. Й. е подадено Искане за сключване на договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № 6787888/28.02.2024 г. за обект „преместваемо съоръжение - каравана", предвиден за поставяне в м. Дервеня, гр. Велико Търново, ПИ 10447.140.79, във връзка с което ЕРП Север изготвило Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с изх. № ПУПРОК-6808-ДПРОК- 897/13.03.2024 г. С писмо изх. № 6787888/13.03.2024 г. е предоставена и информация за изготвения договор и дължимата сума за плащане за извършените от електроразпределителното дружеството разходи за изграждане на присъединителните съоръжения в размер на 27 242,04 лв. Във връзка с подадена от процесуалния представител на Й. молба, ЕРП Север извършило проверка, при която е установено, че за посочените в писмото поземлени имоти, находящи се в местност Дервеня, е сключен само един Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа №А1-Г013-6153-Г015-2476-АДП-0019/04.01.2024 г. за клиент Й. Ц. Й.. Посочено е, че обектът е възложен за изпълнение на фирма изпълнител и се чака график за изпълнение от фирмата. Във връзка с подадената от П. Й. до КЕВР жалба също е била извършена проверка, при която е установено, че изготвеният Договор за присъединяване на обект не е подписан от Й.. Също така, Комисията изискала от Община Велико Търново информация дали ПИ 10447.140.79 в местност Дервеня, гр. Велико Търново, предвиден за поставяне на временно преместваем обект „каравана”, попада в територията на регулационните линии на населеното място, в следствие на което от Община Велико Търново е отговорено с писмо вх. № Е-13-273- 64/09.07.2024 г., че ПИ с идентификатор 10447.140.79 по КККР на гр. Велико Търново се намира извън строителните и регулационните граници на гр. Велико Търново, определени с действащите за територията на града устройствени планове. Въз основа на горното, КЕВР издала оспореното Решение № Ж-627/31.07.2024 г., с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 7 ЗЕ и във вр. чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 прекратила образуваното производство по жалбата на П. И. Й., подадена против „Електроразпределение север“ АД. За изясняване на обстоятелствата по делото, административният съд събрал писмени доказателства и допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да даде данни относно: местоположението на ПИ 10447.140.79, находящ се в местност Дервеня, гр. Велико Търново; дали същият попада в обхвата на УПИXXVIII - „за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности“; какво е предназначението на територията, в която се намира имота; предвиденото трасе за присъединяване на имота попада ли в регулацията на града, съответно ако попада частично - каква част е в регулация и каква не; дали ПИ 10447.140.79 по КККР на гр. Велико Търново попада в регулационните граници на населеното място, т.е. дали попада в регулация. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - КЕВР, при спазване на установената форма и административно-производствени правила, мотивиран е и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е споделил изцяло мотивите на КЕВР. Посочено е, че техническите условия и условията за присъединяване на обекта на Й. са определени в издаденото Становище с изх. № ПУПРОК-6808/23.01.2024 г. за условията и начина за присъединяване на горепосочения обект, попадащ извън регулационните линии на гр. Велико Търново, издадено по реда и условията на Наредба № 6, отм., а съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата обекти на клиенти на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. Административният съд е приел, че правилно КЕВР е съобразил разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 1/14.03.2017 г., отчитайки факта, че имотът, в който ще бъде разположен обект „каравана“, попада извън регулационните граници на населеното място, поради и което приложима в случая е ал. 4 на посочената норма. Посочено е, че горното се потвърждава както от писмото на кмета на Община Велико Търново до КЕВР, така и от заключението на допусната по делото експертиза. Също така, имотът попада в обхвата на УПИ XXVIII - „за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности“ и в територия, за която има одобрен подробен устройствен план за застрояване със Заповед № РД-22- 802/02.05.2007 г. и частично изменение на ПУП - план за регулация, одобрено със Заповед № РД-22-510/24.03.2008 г. на кмета на Община Велико Търново. Посочено е още, че в чертеж Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване и устройствено зониране на град Велико Търново площта на ПИ с идентификатор 10447.140.79 по КККР на гр. Велико Търново е разположена извън очертанията на града, а от чертеж Общ устройствен план на община Велико Търново - окончателен проект е видно, че имотът попада в територия, отредена за жилищна устройствена зона Жм1, която граничи с населеното място. Въз основа на горното, първоинстанционният съд е приел, че ПИ с идентификатор 10447.140.79 по КККР на гр. Велико Търново, където Й. иска да разположи обект „каравана“, попада извън регулация на гр. Велико Търново, поради и което редът по който следва да се определи цената за присъединяването му е този разписан в чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1. От тук е изведен и извод за правилност на оспорения административен акт и неоснователност на жалбата на Й.. Оспореното в настоящото производство решение е допълнено с определение № 37682/14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8622/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, като П. Й. е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД разноски по делото в размер на 200 лева. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, поради и което правилно административният съд е приел, че КЕВР е компетентна да разреши спора. Спорният въпрос по делото обаче е какъв е статутът на ПИ с идентификатор 10447.140.79 по КККР на гр. Велико Търново и попада ли същият в регулацията на гр. Велико Търново. За да бъде приложима нормата на чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия е необходимо изпълнението на предвидената предпоставка в него, а именно процесният имот да се намира в територии извън регулацията на населените места. Следва да се посочи, че доколкото Закон за енергетиката и чл. 33, ал. 4 от Наредба №1/2017г. не посочват в какъв смисъл е използван терминът „извън регулация“, то следва да се съобразят дефинициите, дадени в ЗУТ. Според §5, т. 3 от ДР на ЗУТ, "неурегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план. По аргумент от чл. 7, ал. 1 ЗУТ териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания) … според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Съгласно дефиницията на законодателя, дадена в § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. На свой ред понятието „землище” е легално дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на ЗАТУРБ, като съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. Съпоставката на посочените правни понятия установява, че урбанизираната територия е по-тясно понятие, тъй като включва само имотите в строителните граници на населените места. Землището на свой ред е по-широко понятие и включва, както урбанизираните, така и останалите територии, между които и земеделските такива. Съвместното разглеждане на разпоредбите показва, че под урбанизирани територии следва да се разбират териториите в строителните граници на населените места или селищните образувания. Урбанизираната територия е обективно обусловена от строителните граници и не се влияе от предназначението на отделните поземлени имоти. В настоящия случай, ПИ с идентификатор 10447.140.79 по КККР на гр. Велико Търново попада в обхвата на УПИ XXVIII - „за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности“, в територия, за която има одобрен подробен устройствен план за застрояване със Заповед № РД-22- 802/02.05.2007 г. и частично изменение на ПУП - план за регулация, одобрено със Заповед № РД-22-510/24.03.2008 г. на кмета на Община Велико Търново. Съгласно чл. 103, ал. 2 ЗУТ общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, докато подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана, предвид чл. 103, ал. 3 ЗУТ. Предмет на общия устройствен план не са конкретни имоти, а териториите на община, на част от община, на населено място, на селищно образование с национално предназначение, предвид чл. 105 ЗУТ, като с ОУП на община или на част от нея се определят общата структура на територията, предмет на плана и преобладаващото предназначение на съставните и структурни части, общият режим на устройството на всяка от териториите по т. 1, разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината, териториите с публична държавна и общинска собственост и режимът на тяхното устройство - чл. 106, т. 1 ЗУТ. Както се посочи по-горе в текста, съгласно §5, т. 6 ЗУТ строителните граници на населеното място (каквото е гр. Велико Търново, съгласно чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България – ЗАТУРБ) са границите му, определени с устройствен план, без да се включва землището. Настоящият състав приема, че по делото безспорно е доказано, че ПИ с идентификатор 10447.140.79 по КККР на гр. Велико Търново попада в строителните граници на гр. Велико Търново, установени с Общия устройствен план на града, в територия, за която има одобрен подробен устройствен план за застрояване със Заповед № РД-22- 802/02.05.2007 г. и частично изменение на ПУП - план за регулация, одобрено със Заповед № РД-22-510/24.03.2008 г. на кмета на Община Велико Търново. Също така, от изслушването на вещото лице при провеждането на откритото съдебно заседание по делото на АССГ на 24.06.2025 г., същото ясно е посочило, че процесният поземлен имот попада в територия, която представлява разширение на населеното място и която е регулирана. От извършената от вещото лице справка в цялостния регулационен план на общината е установено, че територията, в която попада ПИ с идентификатор 10447.140.79, е отредена за ниско етажно жилищно строителство, като самият имот е регулиран още преди одобряването на ОУП. Поради това заключението на вещото лице е, че имотът попада в регулацията на населеното място. Въз основа на изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че както констатациите в заключението на вещото лице, така и представените писмени доказателства сочат, че ПИ с идентификатор 10447.140.79 по КККР на гр. Велико Търново попада в урбанизирана територия и същият е урегулиран. Поради това следва извод, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че в процесния случай приложение намира нормата на чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1/2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Напротив, приложение намира ал. 1 на посочената разпоредба, която урежда цената за присъединяване на клиенти, чиито обекти се намират в урбанизирани територии, за които се прилага осреднена (стандартизирана) цена. „Електроразпределение Север“ АД е следвало да се съобрази с характеристиката на имота и неговото предназначение, като определи цена за присъединяването на обекта съобразно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Предвид изложеното, неправилно първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР е законосъобразно и постановено в съответствие с правните норми. Поради това оспореното решение на АССГ, допълнено с определение № 37682/14.11.2025 г., следва да бъде отменено, като също така се отмени и Решение № Ж-627/31.07.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в настоящото решение относно прилагане на чл.33, ал.1 от Наредба №1/2017г. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Пред АССГ П. И. Й. е заплатила държавна такса в размер на 10 лева за образуване на делото, съгласно приложена на стр. 80 от делото на АССГ разписка, и 3600 лева за адвокатско представителство, съгласно приложен на стр. 169 Договор за правна защита и съдействие от 06.06.2025 г. Пред ВАС сторените разноски са в размер на 35,79 евро, представляващи заплатената държавна такса съгласно приложена на стр. 9 от делото на ВАС разписка, и в размер на 3600 лева за адвокатско представителство, съгласно приложен на стр. 169 Договор за правна защита и съдействие от 23.09.2025 г. От страна на процесуалния представител на КЕВР в проведеното открито съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което настоящата инстанция намира за основателно. С оглед на правната и фактическа сложност на делото, настоящият състав определя, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 1000 евро за всяка една съдебна инстанция. В полза на Й. следва да се присъдят разноски в общ размер на 2040,90 евро – 2000 евро за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции и 40,90 евро за заплатените държавни такси. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение