Решение № 827 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1/2009 г.

Решение № 827 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 1473/23.07.2009 г. по гр. д. № 3317/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е отхвърлен иска, предявен срещу И. А. К. за собствеността и владението на имот пл. № 29, парцел I-ви по кадастралния план на [населено място], м. "Гъсти могили" от 1996 г., с площ 2,899 дка. Срещу решението е подадена касационна жалба от ищците Е. Б., Д. Г., Г. Г., Вида Д., Н. Ш., Т. Ш., А. К., Н. Т. и Ц. Н. с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. С определение № 612 от 2.07.2010 г. жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за доказателствената стойност и вещното действие на представените по делото решения на поземлената комисия. За да се произнесе по делото настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Съгласно ЗСПЗЗ собствеността на земеделските земи се възстановява с акт на нарочно създадения с такава компетентност административен орган - поземлената комисия, като се приема, в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, че позитивното решение на комисията за възстановяване на земята в стари реални граници или с план за земеразделяне представлява годен титул за собственост и легитимира адресатите му като собственици на имота към настоящия момент. Практиката на съдилищата относно действието на решението за възстановяване е обобщена в ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че решението има конститутивно действие, като с него се определя и индивидуализацията на възстановения имот. Според първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ не е имало изискване решението за възстановяване да е придружено със скица. С изменението на закона - ДВ бр. 45/95 г. са дадени по-подробни указания какво трябва да съдържа решението като данни за размера и категорията на имота, граници, съседи, ограничения на собствеността, като се въвежда и изискването за прилагане на скица. Съгласно редакцията от ДВ бр. 68/99 г. изрично се посочва, че влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на нотариален акт, извън случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ /когато скица не се изисква, тъй като имотът е в регулация и скицата се издава от техническата служба съгласно чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ/. С това изменение на закона е въведено и положението, че когато имотът попада в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, поземлената комисия само признава правото за възстановяване, а самото възстановяване става със заповед на кмета на общината по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ. При всички редакции на закона е съществувала и възможността поземлената комисия да измени вече постановеното решение при наличието на определени предпоставки, настъпването на нови обстоятелства или при очевидна фактическа грешка. С оглед на тези съображения, изложени по реда на чл. 290 ГПК, по настоящото дело следва да се приеме следното: За да отхвърли иска, като е приел, че в полза на ищците няма издадено валидно решение за възстановяване на имота в стари реални граници, съдът е изложил съображения, че меродавното решение е № 25971/23.07.1997 г., според което имотът не се възстановява на ищците, тъй като е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ - зает е от мероприятие /гробищен парк/, което е пречка за реално възстановяването на имота. За констатацията относно наличие на мероприятие комисията се е позовала на удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ изх. № А6-08-00-41/2.05.1997 г., което не е представено по делото и не се намира в преписката. Представено е друго удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, - № А8-92-00-130 от 15.03.99 г., според което имотът по действащия регулационен план от 1968 г. попада в парцел I - за гробища и е незастроен. Това удостоверение е залегнало в следващото решение на комисията № 25974/21.06.1999 г., с което ищците се легитимират като собственици, но е отречено от въззивния съд, тъй като нямало данни решението да е издадено при условията на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. С оглед на изложените данни за наличието на две удостоверения по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, липсата на първото такова и съдържанието на второто удостоверение, горният извод на въззивния съд е необоснован и направен при неизяснена фактическа обстановка относно това, дали е имало основание по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за изменение на предходното решение на поземлената комисия. Самото решението на въззивния съд е в противоречие и с ТР № 1/97 г., тъй като без да се изяснят горните обстоятелства, не е признато конститутивно действие на решение № 25975 от 21.06.99 г. За разрешаването на гражданскоправния спор относно собствеността на имота съдът е имал възможност и служебно да назначи техническа експертиза за изясняване на неговия статут - т. 10 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Поради отхвърлянето на иска само защото ищците са с неустановена легитимация, въззивният съд не е разгледал останалите въпроси по съществото на спора, свързани с идентичността на възстановения с продадения по изпълнителното дело имот, както и относно самата продажба от съдебния изпълнител на имот, за който не е изяснено дали принадлежи на длъжника Р. С. /очевидно родственик на един от наследниците, ползващи се от реституцията/ и предвид на това, че възлагането на имота след публична продан представлява деривативно, а не първично основание за придобиване на собственост. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане с оглед изясняване статута и възстановяването на имота и легитимацията на ищците, както и правата на ответника, поради което и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК