Определение № 253 от 06.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 226/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „О” О. със седалище в гр. В., „О” ЕО. със седалище в гр. В. и Д. А. Н. от гр. В. срещу определение № 5 от 06.01.2010 г. по ч. гр. д. № 573/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение № 2* от 15.10.2009 г. по ч. т. д. № 1106/2009 г. за прекратяване на производството по делото, образувано по жалба на частните жалбоподатели срещу извършени по изп. дело № 2* действия на ЧСИ Д. П. – Я. В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. С молба от 09.02.2010 г. е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Ответникът по частната касационна жалба „Б” АД със седалище в гр. С. оспорва същата като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 08.03.2010 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима. Определението, срещу което е насочена жалбата, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на апелативен съд в хипотезата, когато този съд е упражнил контрол за законност на постановеното от окръжен съд определение за прекратяване на производството по дело, образувано по повод частна жалба срещу действия на съдебен изпълнител, е приета изрично в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото решение не е изгубило значението си при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебен изпълнител. Според задължителните разяснения в решението, производството пред апелативния съд е окончателно контролно производство и постановеното в рамките на същото определение не подлежи на касационна проверка за законосъобразност. Предвид изложеното, частната касационна жалба е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане. Вписаното в диспозитива на обжалваното определение указание за обжалваемостта му пред Върховния касационен съд не създава за частните жалбоподатели право на обжалване, тъй като такова право не им е признато от процесуалния закон. Доколкото с настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, същото е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Мотивиран от горните съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,