Определение № 3807 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2772/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 2237 от 29.04.2026 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на решение № 110 от 07.02.2025 г. по гр. д. № 1856/2024 г. на Окръжен съд - Варна, поправено с решение № 297 от 20.03.3025 г. по същото дело в частта за разноските; осъден е касаторът Д. К. Д. да заплати на адвокат А. П. - процесуален представител на ответниците по жалбата Д. М. Я. и К. М. Д., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, възнаграждение в размер на 766.94 евро. С молба вх. № 11280/01.06.2026 г., подадена по ел. поща на 29.05.2026 г., уточнена с молба вх. № 13394/23.06.2026 г., Д. Д. е поискал ВКС да измени определението си по чл. 288 ГПК в частта за присъденото в полза на адвокат А. П. адвокатско възнаграждение, като остави без уважение претенцията й, евентуално намали сумата. Молителят твърди, че липсват доказателства за сключване на договор за безплатна правна помощ; излага, че в представения договор има уговорка за дължимо в полза на адвоката адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност навежда, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, тъй като съдържа противоречиви волеизявления на страните. Намира присъденото адвокатско възнаграждение и за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Постъпил е отговор на молбата, с който същата се оспорва като неоснователна. Настоящият съд намира молбата по чл. 248 ГПК за допустима, но неоснователна. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно който Д. М. Я. и К. М. Д. - клиенти, и А. П. - адвокат, са се договорили адвокатът да окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в подаване на отговор на касационната жалба. Изрично е визирано, че правната защита и съдействие са безплатни, предвид обстоятелството, че клиентите са материално затруднени лица по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно договора, за присъдените по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА суми адвокатът може да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл. 37 ЗА, т.е. от насрещната страна в спора, а не от клиентите по договора. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА за ангажиране отговорността на Д. Д. за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвокат П.. Същевременно същият счита, че присъденото възнаграждение от 766.94 евро не е прекомерно високо, предвид фактическата и правна сложност на спора (дело за делба в първата й фаза), защитавания правен интерес и положения труд от адвокат П. пред ВКС, изразяващ се в изготвяне и депозиране на подробен отговор на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,