Определение № 328 от 24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1902/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Т. К. против определение №11/27.04.2020 г. от състав на САС, постановено по гр.д.№ СП-14/2020 г. Ответникът е оспорил касационната жалба, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е отменил частично определение на СГС в частта, с която е отказано допускане на обезпечение на искане на КПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, като е допуснал исканото обезпечение, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот. Съдът е приел, че са въведени твърдения от страна на молителя, че имотът е придобит на цена, която е значително под пазарната, както и че продължава да се обитава от роднини на продавача. Прието е, че е налице обезпечителна нужда, доколкото съществува опасност ответникът да се разпореди с имуществото си и реализирането на правата по решение, което е в полза на молителя, за него да бъде невъзможно реализирането на правата по същото. Съдът е посочил, че не следва да се произнася дали искът е основателен, а единствено дали са налице твърдения и подкрепящи ги доказателства, които в случая са довели съда до извод за вероятна основателност. Сочените от касатора правни въпроси не са разрешение от САС в противоречие с практиката на ВКС. Процесуалната теория и съдебната практика са единни в становището, че в производството по допускане на обезпечаването на иска се извършва непълно доказване. За да бъде допуснато обезпечение, съдът следва да формира извод за вероятна основателност, а не доказаност на исковата претенция. Преценката на сезирания съд за вероятната основателност на иска въз основа на писмените доказателства в негова подкрепа се извършва в рамките на очертаните от чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК предели и следва да е най-обща, без да се навлиза в подробното им обсъждане. Конкретната преценка на представените писмени доказателства, доказателствените и правни изводи, следващи се от тях, са в правомощията на съда, разглеждащ материалноправния спор по същество. Отделно от това, в случая съдът вече се е произнесъл положително относно наличието на кумулативните предпоставки за съществуване правото на ищеца на обезпечение на иска и допускането му, поради което в производството по допускане на обезпечение на иска чрез налагане на допълнителни обезпечителни мерки, съдът може да се позове на направената преценка за наличието на положителната предпоставка за допускане на обезпечението - вероятно основателен иск, както е процедирал въззивният съд в настоящия случай при данните по делото. Предвид изложеното не са налице касационни основания по чл.280, ал.1, т.1, както и по ал.2 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС