Определение № 205 от 19.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 723/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на К. В. Ч.-от [населено място] срещу Определение №885от 21.12.2013г. по гр.д.№ 644/2013 г.на Добрички окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение поради прекомерност на въззивното решение в частта за разноските - адвокатско възнаграждение, с оплакване за неправилност. Частният жалбоподател поддържа, че съгласно чл. 78 ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, като в случая не може да се приеме, че делото е фактически и правно сложно. Счита, че съдът има правомощие да направи преценка за прекомерност, като §2 от ДР на Наредба №1/ 2004 г. влиза в противоречие с чл. 36 ЗА. Иска да се намалят присъдените разноски в размер на минималните такива, съобразно чл. 36 ЗА. Ответникът по частната касационна жалба Л. К. Г. - от [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок. С обжалваното определение не е уважена молбата на К. В. Ч. - от [населено място] - ищец по делото, чиито иск е отхвърлен, за изменение на въззивното решение в частта за разноските 1700 лв.- адвокатско възнаграждение, присъдени за двете съдебни инстанции, което иска да се намали поради прекомерност. Съдът е изложил, че в първоинстанционното производство и пред въззивната инстанция молителят не е направил възражение за прекомерност, поради което искането по чл. 78 ал. 5 ГПК е неоснователно. Определението е правилно. С т.3 на ТР №6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че с действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да извършва проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, съгласно чл. 78 ал. 5 ГПК и само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Недопустимо е искането по чл. 78 ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото да се прави след постановяване на съдебното решение - по реда и в срока по чл. 248 ГПК, което искане страната следва да е направила най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в което заседание страните трябва да направят исканията си за разноски и да представят списък за разноските - чл. 80 ГПК. Без искане на молителя по чл. 78 ал. 5 ГПК за присъждане на ответника на по-нисък размер на разноските - адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което да е направил преди произнасянето от съответната съдебна инстанция, е неоснователно искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските и правилно не е уважено с обжалваното определение. В този смисъл е установената практика на ВКС:Опр.№13/17.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 1161/2012 г. на ІV г.о.; Опр.№283/12.12.2012 г. по т.д.№1110/2011 г. на І т.о.; Опр.№ 404/12.06.2013 г. по т.д.№ 492/2012 г.; Опр.№22/27. 01.2012 г. по т.д.№ 682/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение