Определение № 6758 от 20.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6028/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Авиейшън Сървисиз България“ ООД с ЕИК 121573748 със седалище в гр. София, представлявано от управителя М. Д., чрез представители по пълномощие – адв. Н. Ангелова от Софийска адвокатска колегия и адв. Й. Вълова от Софийска адвокатска колегия против Определение № 14908/30.04.2025 год., постановено по административно дело № 4328/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, неоснователно и незаконосъобразно, постановено при неспазване на съдопроизводствените правила. По мнение на оспорващия, мотивите на прекратителното определение са противоречиви, неясни и хаотични, постановени при „извънредна бързина“ от страна на съда за прекратяване на производството по подадената жалба. Оспорват се правните изводи на съда, като са обективирани обстоятелствени доводи относно липсата на основанията по чл. 159, т. 1 и т. 7 от АПК. В допълнение са заявени и доводи за незаконосъобразност на процесното определение, поради допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е постановил прекратителния съдебен акт без да изпълни императивното си задължение първо да конституира страните в производството. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С допълнителна писмена молба по делото е заявено и искане за присъждане на разноски по представен списък и доказателства за реалното им извършване. В срока по чл. 232 от АПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника – „СОФ Кънект“ АД с ЕИК 206155179, със седалище в гр. София, представлявано от изпълнителния директор Х. К. П., чрез представител по пълномощие – адв. С. Буюклиев от Софийска адвокатска колегия. Заявено е твърдение, че частната жалба е неоснователна, а оспореното определение на Административен съд – София-град е правилно и законосъобразно. В подкрепа на това твърдение, на първо място е споделен извода на първоинстанционния административен съд относно липсата на годен за оспорване мълчалив отказ. За правилен и обоснован е приет извода на съда и по отношение наличието на хипотезата по чл. 159, т. 7 от АПК, доколкото по идентична жалба на „Авиейшън Сървисиз България“ ООД е образувано друго дело – адм. дело № 3942/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Развити са и доводи относно неоснователността на твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на задължението на съда да конституира страните. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отхвърляне на частната жалба и оставяне в сила оспореното определение на Административен съд – София-град. След анализ на заявените твърдения, на приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав приема частната жалба за неоснователна. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба от „Авиейшън Сървисиз България“ ООД срещу мълчалив отказ на „СОФ Кънект“ АД във връзка с писмо с вх. № 100-2539 от 24.02.2025 год., подадено от „Авиейшън Сървисиз България“ ООД, обективиращо искане за конституиране като заинтересована страна на основание чл. 27, ал. 1 от АПК. От доказателствата по делото се установява, че „Авиейшън Сървисиз България“ ООД е изпратило до изпълнителния директор на „СОФ Кънект“ АД писмо вх. № 100-2539/24.03.2025 год., в което е заявено, че на 01.10.2024 год. на интернет страницата на „СОФ Кънект“ АД е обявена тръжна процедура за възлагане на трето лице на извършваните от „СОФ Кънект“ АД дейности по обработка на товари и поща като оператор на наземно обслужване на Гражданско летище за обществено ползване „Васил Левски“, София, включително посредством отдаване на площи за ползване в охраняемата зона на летището. Заявено е, че съгласно чл. 48з, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване, решението за избор на участник, спечелил производството представлява индивидуален административен акт. Развити са доводи, че „Авиейшън Сървисиз България“ ООД е лицензиран оператор по наземно обслужване за дейностите по обработка на товари, поща и наземен транспорт на летище „Васил Левски“ – София, което обосновава интереса му и качеството на „заинтересована страна“ в производството по избор на оператор. С оглед на това е заявено желанието на дружеството да бъде конституирано и да встъпи като заинтересована страна в производството на основание чл. 27, ал. 1 от АПК. По повод така подаденото искане, с писмо с изх. № 100-2787/01.04.2025 год., изпълнителният директор на „СОФ Кънект“ АД, позовавайки се на Клауза 3.2.2. от Концесионния договор е уведомил „Авиейшън Сървисиз България“ ООД, че не е налице основание за издаване на акт по чл. 48з от Закона за гражданското въздухоплаване, тъй като не се предвижда промяна в разпределението на свободно пространство на Летището. В писмото е допълнено, че въпреки разменената кореспонденция между двете дружества, „Авиейшън Сървисиз България“ ООД продължава повече от 10 месеца да възпрепятства достъпа до част от обекта на концесията, заради инсталирани без правно основание съоръжения, което обстоятелство е установено и от Министерство на транспорта и съобщенията с нарочни писма. В този смисъл е заявено очакването, незабавно да бъдат премахнати въпросните съоръжения, като бъде осигурен свободен и безпрепятствен достъп до обекта на концесия. Недоволен от така получения отговор, с жалба от 14.04.2025 год., представляващият „Авиейшън Сървисиз България“ ООД е оспорил пред Административен съд – София-град писмо на „СОФ Кънект“ АД с изх. № 100-2787/01.04.2025 год. за отказ да бъде разгледано искане на „Авиейшън Сървисиз България“ ООД, обективирано в писмо с вх. № 100-2539/24.03.2025 год. за конституиране на дружеството като заинтересована страна на основание чл. 27, ал. 1 от АПК. В жалбата са развити подробни и обстоятелствени доводи за незаконосъобразност, като е формулирано искане за отмяна на отказа на „СОФ Кънект“ АД, обективиран в писмо изх. № 100-2787/01.04.2025 год. По повод така подадената жалба, в Административен съд – София-град е образувано административно дело № 3942/2025 год. по описа на съда. На 15.04.2025 год. в Административен съд – София-град е депозирана и жалба от „Авиейшън Сървисиз България“ ООД срещу мълчалив отказ на „СОФ Кънект“ АД във връзка с писмо с вх. № 100-2539/24.03.2025 год., подадено от „Авиейшън Сървисиз България“ ООД, обективиращо искане за конституиране като заинтересована страна на основание чл. 27, ал. 1 от АПК. По повод така подадената втора жалба, в Административен съд – София-град е образувано административно дело № 4328/2025 год. по описа на съда. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е постановил Определение № 14908/30.04.2025 год. по административно дело № 4328/2025 год. по описа на съда, с което е оставил без разглеждане жалбата на „Авиейшън Сървисиз България“ ООД против мълчалив отказ на „СОФ Кънект“ АД по искане, обективирано в писмо № 100-2539/24.03.2025 год. жалбоподателят да бъде конституиран и да встъпи като заинтересована страна на основание чл. 27, ал. 1 от АПК. С определението, съдът е прекратил производството по административно дело № 4328/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел, че към датата на подаване на жалбата (15.04.2025 год.), ответникът „СОФ Кънект“ АД вече се е произнесъл с нарочен акт – писмо № 100-2787/01.04.2025 год., който е оспорен от жалбоподателя и по което оспорване е образувано административно дело № 3942/2025 год. по описа на съда. По мнение на съда, именно това писмо на „СОФ Кънект“ АД по същността си представлява отказ за конституиране на жалбоподателя като заинтересована страна по чл. 27, ал. 1 от АПК, като в самото писмо изрично е посочено, че се изготвя по повод искането, обективирано в писмо № 100-2539/01.04.2025 год. В този смисъл, именно писмо № 100-2787/01.04.2025 год. е крайният акт, с който е приключило производството по подаденото искане и съставлява отказ за конституиране на дружеството. Предвид горното и доколкото в случая е налице постановен изричен отказ, съдът е формирал решаващ извод за недопустимост на оспорването на мълчалив отказ, доколкото такъв не е налице. Развити са и мотиви, съгласно които, доколко писмо № 100-2787/01.04.2025 год. на „СОФ Кънект“ АД съставлява индивидуален административен акт и спазени ли са процесуалните правила за неговото издаване е предмет на друго съдебно производство – адм. дело № 3942/2025 год., предмет на което е именно законосъобразността на въпросното писмо. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е приел оспорването на мълчалив отказ за процесуално недопустимо, поради което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд относно липсата на годен за оспорване мълчалив отказ, доколкото от страна на ответника – „СОФ Кънект“ АД е постановен изричан такъв, обективиран в писмо № 100-2787/01.04.2025 год. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Установената по-горе фактическо обстановка обосновава извод за неприложимост на цитираната разпоредба, доколкото от страна на ответника – „СОФ Кънект“ АД е налице произнасяне, обективирано в писмо изх. № 100-2787/01.04.2025 год. на „СОФ Кънект“ АД. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, в заглавната част на въпросното писмо недвусмислено е записано, че същото се изготвя относно писмо № 100-2539/24.03.2025 год., в което е обективирано искането на „Авиейшън Сървисиз България“ ООД за конституирането му на основание чл. 27, ал. 1 от АПК като заинтересована страна в производството. Предвид горното, неоснователни се явяват възраженията на частния жалбоподател за липса на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК. Съгласно тази законова разпоредба, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. В случая, доколкото от страна на ответника е постановен изричен отказ, липсва годен за оспорване мълчалив отказ и правилно съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил съдебното производство в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Предвид наличието на посоченото основание на чл. 159, т. 1 от АПК, безпредметно се явява обсъждане на доводите, обективирани в частната жалба относно липсата на хипотезата на чл. 159, т. 7 от АПК, в т.ч. относно идентичността на двете съдебни производства, образувани пред Административен съд – София-град. Без опора в нормативната регламентация е и твърдението на частния жалбоподател за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, доколкото е постановил прекратителното определение преди да конституира страните. Конституирането на страните се осъществява само в хода на едно допустимо съдебно производство. В случая, доколкото изначално сезиращата съда жалба е била процесуално недопустима, за първоинстанционният административен съд не е стояло задължение за конституиране на страни в един недопустим съдебен процес. По изложените съображения, частната жалба на „Авиейшън Сървисиз България“ ООД против Определение № 14908/30.04.2025 год. по административно дело № 4328/2025 год. на Административен съд – София-град се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореното определение, като правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,