Определение № 13094 от 03.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. Ю. К. от гр. Пещера, чрез адв. А. Попов срещу определение № 3731 от 03.10.2024 г. по адм. дело № 816/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл. 19 а от Закона за митниците /ЗМ/ за връчване на оспореното митническо решение. Оспорва като неправилен извода на административния съд за недопустимост на жалбата. Иска отмяната на обжалваното прекратително определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – директор на ТД Митница - Варна, чрез процесуалния представител гл. юрк. Сърбинска, оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред настоящия съд определение АС – Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата на Д. Ю. К. срещу Решение № 32-520580 от 18.08.2023 г. на директора на ТД Митница – Варна като просрочена и е прекратил производството по делото. За да формира извода за недопустимост на оспорването, първоинстанционният съд е изложил съображения за спазване на процедурата по чл. 19 а ЗМ за връчване на адресата на процесното митническо решение. Приел е, че актът е връчен на 22.02.2024 г., датата на която е свалено уведомлението за изготвеното митническо решение при условията на чл. 19а, ал. 5 във вр. ал. 6 ЗМ, като срокът за обжалване е изтекъл на 07.03.2024 г., а жалбата до съда е подадена едва на 10.07.2024 г. Съдът е посочил, че повторното изпращане на жалбоподателя през м.06.2024 г. на процесния митнически акт във връзка с негово изрично искане с оглед образувано изпълнително производство за събиране на сумите от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, не новира срока за обжалване. Обжалваното определение е правилно. Основният спорен въпрос е дали Решение № 32-520580 от 18.08.2023 г. на директора на ТД Митница – Варна е надлежно връчено при условията на чл. 19 а ЗМ на адресата си. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение възприема като правилни и обосновани мотивите на АС – Пазарджик досежно спазване на процедурата по чл. 19 а ЗМ за връчване на Д. К. на оспорения митнически акт. Първоначално издаденото митническо решение / съгласно писмо рег. № 32-522862 от 21.08.2023 г./ е изпратено по пощата чрез лицензиран пощенски оператор съгласно чл.19 а, ал. 1 ЗМ на постоянния адрес на адресата на акта – гр. Пещера, [улица], като известието за доставяне е върнато с отбелязване „непотърсена“ / л. 86 от делото/. Впоследствие с оглед наличието на становище рег. № 39-471397 от 11.07.2023 г. по описа на ТД Митница Варна, депозирано от адв. В. Яковчев, съгласно пълномощно на л. 90 от делото, на процесуалния представител на Д. К. са изпратени четири броя известия за доставяне през периода м.09.2023 г. – м.01.2024 г., като всички са върнати с отбелязване „непотърсени“. Адресът, на който са изпратени, е гр. София, [улица], [номер], който адрес е посочен в становището от 11.07.2024г. / на л.87 – л. 89 от делото/ и съвпадащ с адреса в пълномощното / на л. 90 от делото/ на упълномощения от Д. К. в рамките на административното производство процесуален представител адв. В. Яковчев. След като писмата са върнати с отбелязване като непотърсени – изпратените на постоянния адрес на оспорващия и тези - на адреса на неговия пълномощник, то законосъобразно митническият орган е преминал към връчване на процесното митническо решение по реда на чл. 19 а, ал. 5 и ал. 6 ЗМ. Установено е по категоричен начин, че митническият акт се счита съобщен на адресата си на 22.02.2024 г. – датата, до която е било публикувано съобщението на съответното място в митническото учреждение. Съответно, срокът за обжалване е започнал да тече от 23.02.2024 г. и е изтекъл на 07.03.2024 г., докато жалбата на Д. К. е подадена едва на 10.07.2024 г. В тази връзка неоснователно е твърдението на частния жалбоподател за неспазване на т.нар. документирано издирване по смисъла на чл. 19 а, ал. 5 ЗМ. Обратно на това се установява, че е предприет един от способите за връчване на митническото решение така, както е разписано в чл. 19а, ал. 1 ЗМ, а именно чрез изпращане на писмо чрез лицензиран пощенски оператор. Изпратени са писма както на постоянния адрес на лицето, така и на адреса на неговия процесуален представител, което е осъществено в дълъг период от време / от м.08.2023 г. до м.01.2024 г./. Въпреки положените усилия за осъществяване на връчване на митническия акт, неговият адресат не е открит, като всички писма са върнати с отбелязване „непотърсени“. Поради това законосъобразно е предприето връчването на митническия акт да се осъществи при спазване на процедурата по чл. 19 а, ал. 5 и ал. 6 ЗМ, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд. Обосновано е прието от АС – Пазарджик, че повторното връчване на митническото решение на Д. К., осъществено през м.06.2024 г. не води до новиране на срока за обжалване. Следователно, формирайки заключението за процесуална недопустимост на жалбата като просрочена и за прекратяване на съдебното производство, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Агенция Митници следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл.27 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение