Определение от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8597/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба на А. М. А., роден на [дата], действащ лично и със съгласието на представителя си по чл. 25, ал.5 ЗУБ срещу Решение № 24617/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4959/2025 г. по описа Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2649/20.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут.

В хода на производството по делото е установено, че жалбоподателят А. М. А. е преминал границата на Република България заедно със сестра си З. М. А., [ЛНЧ].

При извършената служебна проверка се установява, че по жалба на З. М. А. срещу Решение № 2648/20.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което молбата на чужденеца за предоставяне на международна закрила е отхвърлена, е образувано адм. дело № 4958/2025 г. по описа на на АССГ. С Определение № 26237/01.08.2025 г. е спряно производството по адм. дело № 4958/2025 г. на АССГ, до окончателното произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С - 718/24 г.

От съда са изложени мотиви, че след служебна проверка в информационната система на АССГ, е установено, че на основание чл. 628 - чл. 633 от ГПК, във връзка, с чл.144 АПК, Административен Съд София-град, с Определение № 19268 от 09.10.2024 г. по адм. дело № 7126/2024 г. е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267, ал. 2 от ДФЕС със следните въпроси:

1. Възможно ли е чрез разширително тълкуване на съображение 46 и чл. 33, пар. 2, б. в), във връзка с чл. 38 от Директива 2013/32/ЕС, да се приеме, че правилата, регламентирани, в тези норми, даващи възможност дадена молба за предоставяне на международна закрила да бъде счетена за недопустима и касаещи понятието за трета сигурна страна съгласно чл. 38 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, да бъдат прилагани в производство по реда на Глава III от същата Директива, в съответствие с основните принципи и гаранции, по глава II от същата Директива, т.е. при разглеждането на молба за предоставяне на международна закрила по същество?

2. Следва ли Съображение 46 и чл. 3, пар. 2, б. в), във връзка с чл. 38 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкуват в смисъл, че се допуска национална правна уредба, от вида на тази по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, както и административна и съдебна практика, съгласно които разгледана по същество молба за предоставяне на международна закрила може да бъде отхвърлена, без да бъде обявена за явно неоснователна или недопустима, само на основание на възможността, кандидатът да се ползва от закрилата на трета сигурна страна, без в националното право да са разработени и прилагани предвидените в чл. 38, пар. 2, б. б) от Директива 2013/32/ЕС методи и при положение, че административният орган признава, че в страната на произход на кандидата, е налице въоръжен конфликт и по отношение на него са налице предпоставките чл. 15, б. в) от Директива 2011/95?

3. Следва ли чл. 38, пар. 2, б. б), във връзка със съображение 46 от Директива 2013/32, да се тълкува в смисъл, че административният орган, разглеждащ по същество молба за предоставяне на международна закрила, може да приложи понятието за сигурна трета страна, спрямо определена страна и определен кандидат, само въз основа на информация от общодостъпни източници и на прието решение на орган на изпълнителната власт (Министерски съвет), за това, че дадена страна е трета сигурна, без да има предвидени в националното право методи, по смисъла на тази разпоредба, чрез прилагането на които административният орган да се убеди, че понятието за сигурна трета страна може да се приложи спрямо определена страна и определен кандидат?

4. Следва ли чл. 38, пар. 2, б. а) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че държавите членки е необходимо да предвидят задължително в националното си право критерии, при наличието на които може да се приеме, че съществува връзка между кандидата и съответната трета страна, на основание на която е основателно кандидатът да отиде в тази страна?

5. Следва ли чл. 38, пар. 2, буква в) от Директива 2013/32/ЕС уреждаща възможността, кандидатът да оспори по съдебен ред, наличието на връзка между него и дадена трета страна, приета като сигурна, в съответствие с буква а), да се тълкува в смисъл, че при липса на национална правна разпоредба, която да предвижда съдебен контрол за законосъобразност на наличието на връзка между кандидата и въпросната трета страна, съдът, сезиран с обжалване на административното решение, с което е отказано предоставянето на международна закрила на кандидата на основание на това, че трета страна е приета за сигурна спрямо него, задължително е необходимо да се обяви за компетентен и да се произнесе по законосъобразността на приетото от административния орган, наличие на такава връзка?

Посочено е, че пред СЕС е образувано дело С - 718/24 г. Във връзка с изложеното, от съда е прието, че спорът по разглежданото дело е идентичен със спора по административно дело № 7126/2024 г., поради което производството по делото е спряно до произнасяне на СЕС по дело С - 718/24 г.

По силата на чл. 9, ал.6 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен хуманитарен статут, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 2.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с § 40 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.), съдът спира производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата налага извод, че основание за спиране е налице тогава, когато съществува висящо пред съд производство и между образуваните две дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Правната норма визира обусловеност, основавана на връзката между субективни права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. За да има значение за правилното решаване на настоящия спор, съдебното решение по обуславящия спор трябва да създава сила на пресъдено нещо по отношение на елементите от фактическия състав на правото, защитавано от жалбоподателя при процесното обжалване.

В случая предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК са изпълнени, т. к. са налице доказателства за висящ пред АССГ спор с преюдициално значение, обуславящ произнасяне относно предоставяне на хуманитарен статут на сестрата на жалбоподателя. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.9, ал.6 ЗУБ, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 4958/2025 г. по описа на Административен съд София- град.

Водим от горното и на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с § 40 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.), тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд,