Определение № 181 от 07.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 811/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Габровския окръжен съд от 11.04.2012 г. по гр.д. № 56/2012, с което е отменено решението на Габровския районен съд от 16.12.2011 г. по гр.д. № 2417/2011, като са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът Г. И. П., представляван от адв. Д. Д. от Г., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността работодателят да прекрати с едностранно предизвестие трудовото правоотношение с работник или служител, чието трудово правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж без оглед на неговата възраст, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], представляван от юрк. И. И. я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като историческото тълкуване на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ не поражда съмнения. По същия е въпрос съществува и задължителна практика на Върховния касационен съд съгласно решение № 349/18.10.2011 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 374/2010. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третия е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „главен експерт” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя с оспорвания акт № 45/27.06.2011 на основание чл. 238, ал. 1, т. 10а КТ, тъй като трудовото правоотношение е възникнало след като работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е без значение дали придобитото и упражнено право е по чл. 68 или по чл. 69 КСО. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение