Определение № 742 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11944/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ТИТИ и КО“ ЕООД, чрез процесуален му представител, против определение № 17344 от 19.09.2024 г. постановено по адм. дело № 8386/2024 г. на Административен съд София – град. С определението е оставена без разглеждане жалбата на посоченото дружество и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Ответникът – главен архитект на Столична община, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК, изразява становище за неоснователност на частната жалба и излага доводи за правилност и законосъобразност на определението, като моли същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София – град на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил без разглеждане жалбата на „ТИТИ и КО“ ЕООД, против заповед № РА50-413/22.05.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е одобрена обща схема за поставяне на преместваеми обекти с търговска и обслужваща функция в УПИ V-79 „за коо-пазар“ идентичен с ПИ с идентификатор 68134.1108.216, кв. 109, м. „ж.к. Красна поляна“, район „Красна поляна“ и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че схемите по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, не са индивидуални административни актове по чл. 214, т. 1-3 ЗУТ, подлежащи на обжалване пред съда. Извел е извод, че те са елемент, част от процедурата по издаване на крайния административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект, съответно представляват междинен акт за издаването му по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. При правилно установени и описани в съдебния акт факти съдебният състав на Административен съд София – град е възприел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е приел, че оспореният акт не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и чл. 214 ЗУТ. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ предвиждат, че върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти въз основа на разрешение за поставяне, за издаване на което е необходимо одобрени схема и проектна документация от главния архитект на общината, като условията и редът за издаването на разрешението за поставяне и одобряването на схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. Одобрената схема със заповед № РА50-413/22.05.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на преместваемите обекти, но тя няма самостоятелно правно значение и не поражда самостоятелни правни последици. Тази схема предхожда издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект или на отказа да се издаде такова разрешение, които именно са индивидуалните административни актове, подлежащи на оспорване. Следователно, схемата по чл. 56, ал. 2, изр. първо и второ от ЗУТ, представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, правната характеристика на схемата е като акт, подпомагащ издаването на крайния такъв, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Предвид изложеното изводът на административния съд, че жалбата срещу процесната заповед е недопустима, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е законосъобразен, а частната жалба срещу нея неоснователна. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,