Определение № 488 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3191/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на Прокуратурата на Република България против въззивно определение № 131 от 19.02.2014 г. по в. гр. дело № 796/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което по молба на П. Х. Т. е допълнено решение № 555 от 29.11.2013 г. по в. гр. дело № 796/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта за разноските, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. Х. Тополов сумата 166,67 лв. съдебни разноски съобразно уважената част на иска. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да уважи молбата по чл. 248 ГПК въззивният съд е посочил, че с първоинстанционното решение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. Х. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, въззивният съд с решение от 29.11.2013 г. по в. гр. дело № 796/2013 г. е отхвърлил иска за обезщетение за разликата над 2000 лв. до присъдените 6000 лв., но тъй като е пропуснал да се произнесе по съдебните разноски е приел, че такива се дължат на ищеца - ответник по въззивната жалба, съразмерно с уважената част на иска (чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 81 ГПК.) Прието е, че въззиваемият е направил разноски във въззивното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските и договор за правна защита, които са внесени, но предвид уважената част от иска за сумата 2000 лв., отнесена към присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 6000 лв. (решението в отхвърлената част на иска над 6000 лв. до предявения размер 25 000 лв. като необжалвано е влязло в сила), съдебните разноски са определени в размер на 166,67 лв. Определението е законосъобразно. Неоснователно в частната жалба се поддържа, че съдът е следвало да отнесе уважената част от иска в размер на 2000 лв. към предявения с иска размер 25 000 лв. Както се посочи, решението в отхвърлената част над присъдените с първоинстанционното решение 6000 лв. до предявения размер на иска 25 000 лв., като необжалвано от ищеца пред въззивния съд е влязло в сила, поради което съдът се е произнесъл в рамките на висящото пред него производство. Предвид изложеното определението следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.