Определение № 1617 от 28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 407/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Д. Б., процесуален представител на ответника по делото С. А. Челебийска, срещу Определение № 3599/27.12.2024г., постановено по в.гр.д. № 1885/2024г., с което съставът на Окръжен съд - Пловдив е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над присъденото възнаграждение от 400 лв. до пълния претендиран размер от 1 877 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира следното: Постановеното в производство по чл.248 ГПК определение не съдържа „отхвърлителна“ част, срещу която да се насочи частната жалба на адв. Б., тъй като в него липсва диспозитив, с който след допълване на постановеното по спора решение в частта за разноските чрез осъждане на „Първа инвестиционна банка“АД да заплати на адв. Б. възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл.38, ал.1 ЗА, се отхвърля искането за разликата до претендирания размер на възнаграждението от 1 877лв., предмет на подадената частна жалба. При формирана в мотивите към въззивното определение воля за неоснователност на искането над присъдения размер от 400 лв., необективирана в диспозитива на акта, се касае за несъответствие между формирана и изразена воля на съда, което е от значение за обхвата на проверката и произнасянето по образуваното частно дело. По тези съображения, настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на ОС-Пловдив за провеждане на такова по реда на чл.247 ГПК с оглед отстраняване на несъответствието между мотиви и диспозитив в обжалваното определение, след което отново да се изпрати на ВКС, ТК, за произнасяне по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение