Определение № 99 от 04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4757/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С определение № 60450/15.12.2021г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на определение № 379 от 15.09.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 404/2021 г. на Варненски апелативен съд. С молба вх. № 199 от 07.01.2022г.,подадена чрез адв. Ч., ответникът по частната касационна жалба Р. Г. Д., е поискал ВКС да допълни определението си, като присъди разноски, извършени пред касационната инстанция, своевременно поискани с отговора на жалбата и за които съдът с определението си не се е произнесъл. Ответната по молбата страна – касаторът Е. Х. В., в подаден чрез адв.К. писмен отговор, взема становище за неоснователност на молбата. Прави възражение и за прекомерност на възнаграждението, заплатено от молителя в полза на адвокат Ч.. Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е основателна и като такава следва да се уважи. Съображенията за това са следните: С постановеното по делото определение съдът не се е произнесъл по претенциите за разноски, сторени от страните в производството пред касационната инстанция. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но ответникът по частната касационна жалба има право да му се присъдят сторените и надлежно удостоверени такива в размер 600лв. Искане за присъждането им е релевирано своевременно с отговора на частната касационна жалба, като е удостоверено надлежно и извършването на този разход. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 23.11.2021г. уговореното адвокатско възнаграждение в размер 600лв. е заплатено в брой. Поддържаното от частния жалбоподател – ответник по молбата, възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските се определя в съответствие с § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ответника по частната касационна жалба защита е изготвяне на отговор по жалбата без процесуално представителство в открито съдебно заседание. Определеното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и молбата за намаляването му е неоснователна. Това възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството, съобразено е с характера на предявените искове, броя и естеството на повдигнатите правни въпроси и не е договорено в нарушение на чл. 9 от Наредба № 1, издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение