Определение № 353 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3318/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Ц. П. Д. е подал частна жалба срещу разпореждане № 660 от 27.03.2015 г. по в. гр. д. № 953/2014 г. на окръжен съд П., с което е върната подадената от него касационна жалба срещу решение, постановено по същото дело, като нередовна. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят е подал „протест” срещу решението, постановено по гр. д. № 953/2014 г. на Плевенски окръжен съд на 16.02.2015 г. Въззивният съд правилно е приел, че е сезиран с касационна жалба. С разпореждане от 17.02.2015 г. е констатирал, че тя е нередовна - не е подписана и от адвокат, не съдържа изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК и не са представени достатъчно екземпляри от нея за връчване на ответниците. Оставил е жалбата без движение като е указал е на подателя в едноседмичен срок да отстрани нередовностите. Съобщението с указанията е връчено на Д. на 17.03.2015 г. В определения срока той е представил преписи от касационната жалба, но не е отстранил останалите нередовности. С обжалваното разпореждане, въззивният съд е констатирал, че жалбата е останала нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2 и ал. 3 ГПК и е разпоредил връщането й. В частната жалба не се съдържат доводи за незаконосъобразност на разпореждането. Направено е твърдение, за невъзможност страната да осъществи връзка с процесуалния си представител, тъй като той не желае да поддържа връзка с него, което го препятства да изпълни указанията. При така установените данни изводът на въззивния съд, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за редовност, което е основание за връщането й, са обосновани. Правилно е приложен процесуалния закон, поради което не е налице основание за отмяната на разпореждането. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.