Определение № 4958 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10227/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по искане на Столична община чрез адв. Йорданова за изменение на решение №1329/13.02.2025 година по адм.д. № 10227/2024 година по описа на ВАС в частта за разноските. По делото били представени два броя фактури за заплащане на адвокатското възнаграждение на адв. Свиленова и за двете съдебни инстанции. Фактурата била първичен счетоводен документ и неправилно не била съобразена от съда като доказателство за извършено плащане на адвокатското възнаграждение. Ръководителят на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 година, чрез юрисконсулт Иванова, изразява становище за неоснователност на молбата. При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на ВАС приема, че същото е подадено в срок, от активно процесуално легитимирана страна, поради което и допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно, при следните съображения от правна страна: С решение №1329/13.02.2025 година по адм.д. № 10227/2024 година по описа на ВАС съдът е отменил решение № 13339/30.07.2024 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 7/2024 година, В ЧАСТТА, С КОЯТО съдът е отхвърлил жалбата на Столична община срещу решение № РД-02-36-1304/05.12.2023 година на Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР) за определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПРР за допустими за финансиране по ОПРР 2014-2020 разходи, представляващи средства от ЕСИФ/ЕФСУ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, по сключения по ОП № 2 договор № СОА22-ДГ55-386/BG16RFOP001-1.001-0002-С01-S-06 от 13.07.2022 година с изпълнител "ТРЕЙС ГРУП ХОЛД" АД, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, и вместо него е постановил друго, с което е отменил решение № РД-02-36-1304/05.12.2023 година на Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР) за определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПРР за допустими за финансиране по ОПРР 2014-2020 разходи, представляващи средства от ЕСИФ/ЕФСУ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, по сключения по ОП № 2 договор № СОА22-ДГ55-386/BG16RFOP001-1.001-0002-С01-S-06 от 13.07.2022 година с изпълнител "ТРЕЙС ГРУП ХОЛД" АД; като е оставил в сила решение № 13339/30.07.2024 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 7/2024 година в останалата част. По въпроса за разноските, касационният състав се е произнесъл, като е определил същите в зависимост от изхода на спора. Претенцията на касатора Столична община е била приета за основателна по отношение сторените от нея разноски в касационното производство, съразмерно с уважената част от касационната жалба. Касаторът е заплатил държавна такса за производството и е представляван по делото от адвокат. Съдът е приел, че в представения от процесуалния представител на Столична община – адв. Свиленова списък на разноските се претендира сумата от 118 831,20 лева с включен ДДС - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и държавна такса в размер на 1700 лв. За удостоверяване на реалното заплащане на тази сума, към списъка е било приложено и банково извлечение. Като основание в банковото извлечение обаче е посочено - Правни услуги ДГ55 877 Ф.9/15.08.2024 г. Съдът след анализ на документите по делото, обосновано е приел, че следва да се отчете обстоятелството, че в производството по делото не е представен Договор за правна услуга с такъв номер, по който е извършено плащането. С оглед на това, посочената сума в размер на 118 831,20 лева с ДДС е приета като явяваща се с недоказано правно основание. Пред първоинстанционния съд са били представени също само списък със същия размер на претендирани разноски и банково извлечение, отново с вписан номер на договор за правни услуги, който не е по делото. По изложените съображения касационният състав е приел, че претендираните суми за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции се явяват недоказани. В този смисъл е взел предвид мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. В молбата на Столична община с искането за изменение на решението в частта за разноските се твърди, че съдът е следвало да съобрази фактурата, като първичен счетоводен документ, доказателство за извършеното плащане. Касационният състав приема, че принципно фактурата с отразеното плащане е първичен счетоводен документ, но в конкретната хипотеза фактури не са представени по делата, а в в приложените документи за преводни нареждания, които не представляват фактури, е посочено като основание за плащане съкращение, което не дава възможност на съда да установи правното основание за плащане и да го свърже с конкретните производства по делата. В соченото Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК изрично е изписано, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството по делото, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, като доказването се извършва посредством договора за правна помощ, който следва да е приложен по делото. В случая договор за правна помощ не е приложен, липсват и фактури, удостоверяващи плащанията, а в двете представени преводни нареждания е изписан неизвестен и непредставен договор за правни услуги, който не може да се свърже с делата за двете инстанции. Въобще не е видно по делата претендираната сума от 118 831,20 лева с ДДС за всяка инстанция на какво основание е заплатена от Столична община на адв. Свиленова; нито е видно такава сума да е била уговорена между адв. Свиленова и СО като възнаграждение по делата за всяка съдебна инстанция. Не без значение е и фактът, че пред ВАС СО се представлява от адв. Йорданова, която представя фактура за плащане от СО към адв. Свиленова в размер от 118 831,20 лева с ДДС по договор за правни услуги с адв. Свиленова, който договор не е по делото. Касационният състав не променя изводите си, изложени в решението, чието изменение се иска, за недоказаност на претенцията на СО в частта за разноските за адвокат. На касатора не се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В полза на Столична община е присъдена сумата от 2720 лева, представляващи съответстващата част на уважената част от претенцията за държавна такса в размер на 3 400 (три хиляди и четиристотин) лева. Предвид гореизложеното, съставът на ВАС