Определение № 3782 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение29.07.2024 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

Възобновява производството по гр.дело №1304/2023 г. по описа на Трето г.о на ВКС Насрочва делото за закрито заседание по чл. 288 ГПК за 10 октомври 2024, за която дата делото да се докладва ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на„Братя Налбантови с-ие”СД със седалище [населено място] ,чрез адв. Е. В. от АК- С. срещу решение №229 от 22.12.2022г.по в.гр.д№508/2022г.наПловдивски апелативен съд,частично отменил решение № 250 от 25.08.2022г на ОС Смолян, като в отменената част е отхвърлил иска на касатора по чл. 439 ГПК, предявен срещу Община Смолян за недължимост на вземания за неплатени данъци и такси по ЗМДТ,установени по Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД №998/23.12.2014г по ДОПК), понастоящем предмет на образуваното изп.д№60/2020г на ЧСИ С. Д.. Вземанията по процесния акт са били присъединени по образувано още през 2010г изпълнително дело,по което съгласно удостоверение на НАП, с ПНОМ са налагани обезпечителни мерки през периода 2016-2018г ,като по искане на ответника изп.дело пред публичния изпълнител е прекратено с разпореждане от 28.01.2020г,след което е образувано ново изпълнително дело за събиране на вземанията по реда на ГПК. Въззивният съд е ревизирал изводите на ОС-Смолян,че поради прекратяване на предходното изпълнително дело,са отпаднали последиците от налагането на обезпеченията по него,вкл. спиране на давността по чл. 172,ал.1 т.5 ДОПК. Въззивният съд е приел обратното. С налагането на обезпечителни мерки давността е била спряна до прекратяването на принудителното изпълнение,като независимо от прекратяването,служебното вдигане на обезпечителните мерки не заличават с обратна сила последиците на спирането на давността,този ефект не отпада.Поради това е прието,че по отношение за вземанията за 2012 ,2013, 2014г давността не е изтекла ,а за несъбраните данъци и такси за 2011г е настъпила абсолютна давност (чл.171, ал.2 ДОПК) и поради това,а не по съображенията застъпени от първоинстанционния съд, Пловдивски апелативен съд е потвърдил отхъврлянето на иска в тази част. В касационната жалба на ищеца по делото изводите на въззивния съд се оспорват като незаконосъобразни. В приложеното към жалбата изложение свързано се поставят три въпроса:При прекратяване на изпълнителното производство губи ли взискателят правото да се позове на прекъсващия ефект на давността от предприетите действия по принудително изпълнение(1);заличава ли се този ефект(2); обезсилват ли се по право и с обратна сила изпълнителните действия

3

.Изтъква се противоречие с мотивите на ТР №2/26.06.2015г по т.д № 2/2013г ОСГТК и се сочи практика на ВКС,на която въззивното решение противоречи. Ответникът Община Смолян е депозирал отговор чрез пълномощник адв.М.М.,в който се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като поставеният въпрос е един, свежда се до оплакване за неправилност на въззивното решение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение, съобрази следното:

–

Поставеният от касатора въпрос действително е един,произнесен е решаващо от въззивния съд и е обусловил изводите за неоснователност на иска ,който иск е бил основан на твърдение за изтекла погасителна давност преди образуването на последното изпълнително дело. Правният въпрос е включен в предмета на образуваното на 09.03.2023г тълк.дело № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС, съгласно т.3 е поставен за разрешаване въпроса погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие,извършено по изпълнително дело,по което е настъпила перемпция, поради което на основание основанието на чл. 292, ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. е спрял производството по делото Тълкувателното дело понастоящем е приключило, като е прието Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024 г на ОСГТК, поради което на основание чл.230, ал.1 ГПК производството следва да бъде възобновено, с ново насрочване на закрито заседание по чл. 288 ГПК и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Цитирани разпоредби

6