Определение № 189 от 22.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 771/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 64 от 16.04.2010 год. по гр.д.№ 65/2010 год. на Великотърновския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 115 от 20.11.2009 год. по гр.д.№ 166/2009 год. на Плевенския окръжен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл.517 ал.4 вр.ал.3 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма] иск за прекратяване на ответното дружество. Приемайки, че производството по чл.517 ГПК е производство по търговски спор по смисъла на чл.365 ГПК, първоинстанционният съд го е разгледал по реда на чл.376 ГПК. Въззивният съд е бил сезиран с жалбата на [фирма] с твърдението, че неправилно спорът е бил разгледан по реда на чл.376 ГПК, тъй като в първото открито с.з. ответникът е могъл да представи доказателства за погасяване на задължението, което е обусловило запора върху дружествените дялове. За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на ВТАС се е позовал на преклузията по чл.369 ГПК, поради обстоятелството, че ответникът не се е възползвал от възможността по чл.367 ГПК да подаде писмен отговор. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е бланкетно. В него не се съдържа какъвто и да било правен въпрос по смисъла на 280 ал.1 ГПК и такъв не може да бъде изведен от съдържанието на изложението – ТР № 1/2010 год. ВКС-ОСГТК. Липсва и конкретизация относно това, кое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК се подържа. Изложено е общото твърдение, че решението на „АС-В.Търново е незаконосъобразно и при постановяването на същото съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, както и същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС-София”. Не са налице основанията за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.