Определение № 4105 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3300/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. Х. У., чрез пълномощник, против определение № 310 от 23.01.2025 г. по адм.д. № 918/2024 г. на Административен съд - Стара Загора, с което съдът е отхвърлил негово искане за възстановяване на срока за обжалване на заповед № 24 -1228 - 000517/ 18.05.2024 г, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора. Според частния жалбоподател определението е неправилно, защото като чужд гражданин не му е бил осигурен преводач при връчването на заповедта, не са му разяснени процесуалните му права и поради това той е пропуснал да обжалва заповедта в законоустановения срок. Смята, че съдът не е съобразил при произнасянето си чл. 6, б"д" ЕКПЧОС, Директива 2010/64 ЕС, Директива 2012/13 ЕС, както и чл. 14, ал. 2 АПК. Иска отмяна на определението. Претендира разноски за производството. Ответникът младши автоконтрольор при сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР - Стара Загора, чрез пълномощника си, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмено възражение. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на О. Х. У. срещу заповед №24 -1228 - 000517/ 18.05.2024 г, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора. С жалбата е направено искане за възстановяване срока за нейното съдебно оспорване Административният съд - Стара Загора, за да се произнесе по искането за възстановяване на срока за обжалване, е установил, че при извършеното на 18.05.2024 г. връчване за заповед№ 24 -1228 - 000517/ 18.05.2024 г, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора, с която на О. У. е приложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил "Сузуки" с рег. № [номер] за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2а, б"б" ЗДвП", административният орган не е назначил преводач от немски език. Заповедта е връчена лично на адресата, като връчването е удостоверено с дата и положен подпис, за което обстоятелство не се спори между страните. Съдът е приел, че в производството по прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б"б" ЗДвП не намира приложение разпоредбата на чл.14 АПК. Производството по налагане на принудителната мярка приключва с издаване на заповед по реда на специалния Закон за движение по пътищата, поради което за производствата по прилагане на принудителни административни мерки по този закон не се прилага разпоредбата на чл. 22 АПК. Съдът е посочил, че чужденецът е с разрешение за продължително пребиваване в страната, притежаващ личен номер на чужденец, присъствал е на извършената му проверка, при която са констатирани фактите, посочени като основание за прилагане на принудителната мярка и е съзнавал, че се прекратява регистрацията на превозното средство и му се отнемат свидетелството за регистрация и 2 броя регистрационни табели. Адресатът на акта е могъл, считано от датата на връчване 18.05.2024 г., да си осигури превод на немски език в кратък срок, като положи дължимата грижа своевременно да защити правата си. Няма доказателства към искането за това, поради което съдът е приел искането за неоснователно и го е отхвърлил. Определението е правилно. Общите правила за оспорване на индивидуални административни актове, какъвто е атакуваната заповед за ПАМ, са уредени в глава пета "Издаване на административни актове", раздел I "Индивидуални административни актове". Съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел I не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по ЗДвП е такова специално производство, уредено в чл. 171 и сл. от този закон. Принудителната административна мярка има за цел преустановяване на правонарушението, тъй като по този начин може да се постигне целта на закона - да се защитят останалите участници на пътя. Видно от съвкупния анализ на доказателствата, релевантни за преценката на валидността на съобщаването на заповедта на адресата е, че към датата на връчване на заповедта 18.05.2024 г. О. У. е с разрешение за продължително пребиваване в страната, за което сочи и присвоения му личен номер на чужденец. Това е факт, който е индиция за това, че на адресата не е било наложително осигуряването на преводач от немски език. Това той нито е заявил в момента на връчване предвид липсата на конкретно отбелязване, нито такова отбелязване е направено и при връчване на АУАН като част от административната преписка, издаден на същата дата. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. Анализът на тази разпоредба води до извод, че преводач се назначава не на всеки чужд гражданин, а само в случаите, когато лицето не владее до разбираема степен български език. В случая обжалваната заповед, АУАН и талонът за медицинско изследване са подписани от жалбоподателя О. У.. Никъде няма отбелязване на изрично направено от лицето заявление, че не разбира написаното, че не владее български език или че желае да му се назначи преводач. Дори и да се приеме, че адресатът на акта не е разбирал в достатъчна степен български език, то той, знаейки за предприетите срещу него административни действия на полицейския орган, е следвало незабавно да заяви или предприеме действия за осигуряване на превод на издадените книжа, които е подписал, на разбираем за него език. Както правилно е посочил съдът, няма данни лицето да е предприело каквито и да било действия в тази насока, а жалбата е подадена след повече от пет месеца от датата на връчване на заповедта. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на ЕКПЧОС и посочените европейски директиви, тъй като правото на справедлив процес на лицето не е нарушено, предвид връчването на АУАН и заповедта за ПАМ по надлежния ред на лице с право на продължително пребиваване на територията на страната, управляващо лек автомобил със свидетелство за регистрация, издадено на негово име. Развилото се производство по прилагане на принудителна административна мярка по Закона за движение по пътищата не е административнонаказателно производство. Като е приел искането за неоснователно и го е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд