Определение № 174 от 21.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 258/2023 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 НПК. С определение № 233 от 22.03.2023 г по ВЧНД № 91/23 по описа на Плевенски окръжен съд е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен въззивен съд. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано пред Плевенски окръжен съд по въззивна частна жалба на Г. В. В. срещу разпореждане на Плевенски районен съд от 6.12.2022 г, по НЧХД № 1671/22, с което е прекратено наказателното производство. Делото е подсъдно на Плевенски окръжен съд като въззивна инстанция. На основание чл. 29, ал. 2 НПК, съдиите от този съд са се отвели от неговото разглеждане поради обстоятелството, че жалбоподателят е ищец по дело, заведено срещу Плевенски окръжен съд, по което се претендират вреди от непозволено увреждане. В резултат на отводите е изчерпана възможността да бъде сформиран съдебен състав от трима съдии в съда, на който делото е подсъдно като въззивна инстанция. Това е обусловило необходимост от прекратяване на съдебното производство и сезиране на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Настоящата инстанция намира, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, за промяна на местната подсъдност, поради следните съображения: Делото е образувано в съда, на който е подсъдно като въззивна инстанция, но поради отводите на работещите там съдии, не може да бъде сформиран състав, който да го разгледа. При това положение, необходимостта от провеждане на съдебно производство във въззивната инстанция налага пренасяне на делото от Плевенски окръжен съд в друг, еднакъв по степен съд, който се намира в териториална близост със съда по подсъдност, а именно: ОКРЪЖЕН СЪД, ЛОВЕЧ. По изложените съображения, ВКС намери, че ВЧНД № 91/23 по описа на Плевенски окръжен съд следва да бъде изпратено на Окръжен съд, Ловеч, за което да бъде уведомен първият съд. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, ВКС, ІII НО,