Определение № 301 от 28.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1905/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. Ф. Й. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №11871 от 14.08.2020 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4998/2019 г., в частта, с което е отменено частично първоинстанционното решение № 4282 от 13.06.2019 г. г. по гр.д. № 436/2018 г. на СГС, в частта, с която е бил уважен искът на същия срещу ЗК „Лев Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 27 000 лева и 40 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 03.07.2017 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и искът за тази част е отхвърлен от въззивния съд В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП,виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищеца и причинната връзка между последните. Не се спори, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил,чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищеца са причинени травматични увреждания. За да постанови въззивното решение в обжалваната с настоящата КЖ част относно размера на обезщетението за конкретните неимуществени вреди, съставът на САС се е позовал на следното: Възрастта на ищеца към момента на инцидента е била 50 години. В следствие на ПТП са му причинени следните травми: контузия на гръдния кош и корема в дясно и разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно; вътреставно увреждане на дяснатата колянна става (разкъсване на задния рог на медиалния менискус, субтотална руп тура /непълно разкъсване/ на предната кръстна връзка, частично разкъсване на медиален пателарен ретинакулум (вътрешната поддържаща връзка на капачето). Лечебно-възстановителният период е продължил общо около два месеца; Проведено е лечение - хирургична обработка и обездвижване на дясното коляно, чрез поставяне на ортеза, което е поставило пострадалия в необходимост от чужда помощ и му е причинило дискомфорт и неудобство. Последният не се е възстановил напълно от травмата в коляното, като продължава да се оплаква от болки и нестабилност на увреденото място, перспективата за които е да продължават и за в бъдеще при по-голямо натоварване. Съдът не е приел за доказани твърдените от ищеца последици върху психичното му състояние, по-високи от нормалните при подобни инциденти. За да намали размера на обезщетението, присъдено от първоинстанционния съд-40 000 лева на 27 000 лева, въззивният съд се е позовал на краткия, според него, период на възстановяване- 2 месеца, през който период болките са били по-интензивни; на обстоятелството, че не е проведено оперативно лечение, свързано с поставяне на остеосинтеза, тежки медикаменти и упойки, болничен престой и че към настоящия момент няма данни за усложнения. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора въпрос, този за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно посоченото ППВС.. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация. Касаторът е освободен от внасяне държава такса,съгласно чл.83 ал.2 ГПК с разпореждане на съда, постановено по първоинстанционното дело. С оглед изложеното, съдът