Определение № 30 от 27.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2980/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] и М. Х. М. срещу решение № 52 от 20.05.2013г. по в.т.д. № 112/2013г. на Апелативен съд- Б., с което е потвърдено решение № 27/ 28.02.2013г. по т.д. № 484/2012г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по предявените от Х. М. Х. срещу касаторите искове по чл.422, ал.1 ГПК, като е прието за установено между страните, че ответниците по исковете дължат солидарно на ищеца сума в размер на 77 500 лева по запис на заповед, ведно със законна лихва върху нея от датата на заявлението - 14.02.2012г. до окончателното изплащане на задължението. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на направените от касаторите разноски за всички инстанции. Поддържа се, че въззивната инстанция е нарушила правилото на чл.154, ал.1 ГПК относно доказателствената тежест, тъй като кредиторът, а не длъжникът носи тежестта на доказване на каузалното правоотношение, когато длъжникът се позовава на съществуването му и въз основа на него е направил конкретни възражения за недължимост на вземането по обезпечаващия запис на заповед. Доколкото ищецът не само не доказва съществуването на твърдяното от касаторите каузално правоотношение, но не е взел отношение по така наведеното възражение, се извежда несъществуване на вземането по ценната книга. Според жалбоподателите, неправилно апелативният съд е приел, че ответниците отговарят при условията на солидарност по записа на заповед. Поддържат, че в противоречие с чл.484, ал.2 ТЗ решаващият състав е счел, че подписът на М. М. на лицевата страна на ценната книга удостоверява авалиране на менителничния ефект, тъй като същият е положен в графа „подпис на издателя”, като М. М. е действал лично и като представител на [фирма]. По арг. на чл.484, ал.2 ТЗ, доколкото М. М. е издател по записа на заповед, същият не може да има качеството на поръчител по него. Сочи се, че не е достатъчно изписването на ръкописен текст върху лицевата част на записа на заповед, за да е налице авал, тъй като, ако подписът на лицето е положен преди текста, същият не е подписан. Ответникът по жалбата, Х. М. Х., моли да се остави в сила обжалваното решение, поради липса на наведените касационни основания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед съдържа задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, редовен е от външна страна, като липсват доказателства поетото с ценната книга парично задължение да е изплатено. Според решаващия състав, недоказано е твърдението на ответниците по исковете - настоящи касатори, за наличие на уговорки между страните за недължимост на сумите, съобразно други правоотношения между тях. Застъпено е становището, че не кредиторът, а длъжникът, който се позовава на съществуването на каузална сделка между страните, е длъжен да доказва съществуването й. Изложени са мотиви, че солидарна отговорност на ответниците по исковете произтича от разпоредбата на чл.485, ал.1 ТЗ. В тази насока е прието за безспорно, че ръкописният текст върху записа на заповед „лично гарантирам, че сумата ще бъде изплатена в срок безусловно и без протест” е на М. М.. Въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд, че изписването на ръкописния текст, макар и след полагането на подписа, представлява поръчителство, тъй като това следва от „логическото тълкуване на текста на записа на заповед”. Апелативният съд въз основа на разпоредбата на чл.484, ал.2 ТЗ е направил извода, че подписът на лицевата страна на менителничния ефект се смята за поръчителство, освен ако не е на платеца или издателя, каквото качество М. М. няма. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите относно разпределението на доказателствената тежест при направено в производството по чл.422 ГПК от длъжника възражение за наличие на каузално правоотношение във връзка с вземането по записа на заповед и дали за валидността на авала е необходимо ръкописният текст на лицевата страна на менителничния ефект, с който се поема поръчителство, да бъде подписан. По първия поставен от касаторите въпрос, как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, е образувано и висящо тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.2 от разпореждането за допълване от 13.06.2013г./, поради което производството по настоящото дело следва да се спре, на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК вр. чл.292 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд