Определение № 30 от 13.03.2020 г. на ВКС по н. д. № 167/2020 г.

Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен съд – Перник по повод н. ч. д. № 26/2020 год. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, съгласно което компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намери за установено следното: По искане на Областна администрация – Кицбюел, Австрия за признаване и изпълнение на решение от 22. 08. 2019 год., в сила на 25. 09. 2019 год. за налагане на парична глоба в размер на 400 евро на Л. Р. Т. в Софийски градски съд е било образувано н. ч. д. № 471/2020 год. В удостоверението, съпровождащо решението, е посочен последен известен адрес на санкционираното лице в [населено място], [жилищен адрес]. Съдията-докладчик по делото е изискал адресна справка за Т. и след получаване на информация, че същата има постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], /жилищен адрес/ е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Перник. Призовка на адреса, посочен в удостоверението, не е изпращана. Призовката за Т. по образуваното в Пернишкия окръжен съд н. ч. д. № 26/2020 год. е върната в цялост със забележка, че тя е продала апартамента преди осем-девет години, напуснала го е и новият собственик Л. С. няма контакт с нея. Това обстоятелство, както и фактът, че Т. изобщо не е търсена на адреса, посочен от австрийските власти, са мотивирали Пернишкия окръжен съд да прекрати производството по делото и да повдигне спор за подсъдност. При така описаното процесуално развитие на делото настоящият състав на касационната инстанция приема, че компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. Доколкото в ЗПИИРКОРНФС не се съдържат легални дефиниции на понятията местоживеене и обичайно местопребиваване, ВКС е имал повод да отбележи, че досежно първото от тях следва да се ползват разпоредбите на чл. 93-94 от Закона за гражданската регистрация, а по отношение на второто е необходимо да се съобрази чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право (Опр. № 95/2016 год. по н. ч. д. № 790/2016 год. на ІІ н. о., Опр. № 101/2019 год. по н. д. № 862/2019 год. на І н. о. и др.). Видно е, че санкционираното лице не е установено на адреса по местоживеене. Не са предприети обаче елементарни действия за призоваването му от адрес по обичайно местопребиваване, за какъвто би следвало да се приеме адресът в [населено място], посочен от издаващата държава, което и налага делото да бъде изпратено на Софийски градски съд. Разбира се, ако последният установи, че Л. Т. има обичайно местопребиваване в друго населено място, няма процесуална пречка да изпрати делото по подсъдност на съда, в чийто район се намира този адрес. Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение