Определение № 2645 от 14.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 995/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. А. Г. от [населено място], община Съединение, чрез адв. Дамбулев против определение № 8403 от 07.10.2024г. на Административен съд-Пловдив, постановено по адм. д. № 1803/2024г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане жалбата й против отказ на Разплащателна агенция-Държавен фонд „Земеделие“ да оторизира и изплати сума в размер на 7706,29 лв., заявена с УИН № 16/310723/46878 за участие по интервенциите, обвързани с производство на плодове и зеленчуци-обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове (ИП), и против мълчалив отказ на Разплащателната агенция да оторизира и изплати сума в размер на 7706,29 лв., заявена с УИН № 16/310723/46878 за участие по интервенциите, обвързани с производство на плодове и зеленчуци-обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове (ИП), и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка твърди, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с представените по делото доказателства, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът-заместник изпълнителният директор на ДФЗ чрез юрк. Недялкова, оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема на първо място, че посочената от жалбоподателката справка за извършени плащания, получена чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ), от която се установява, че при заявена сума от 7706,29 лв. за финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с производство на плодове и зеленчуци-обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове (ИП), е оторизирана сума от „0“ лева, не съдържа характеристиките на индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред. Справката има уведомителен характер, не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда промени в правната сфера на земеделския производител. На второ място, първоинстанционният съд приема недопустимост и на жалбата на Г. в частта й срещу мълчалив отказ на Разплащателната агенция. Съдът посочва, че съгласно чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета крайният срок за плащане не е изтекъл към датата на подаване на жалбата, но дори да се приеме, че е изтекъл, според тълкуването, дадено в решение по съединени дела С-217/21 и С-160/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), срокът е инструктивен и неспазването му не е равнозначно на мълчалив отказ по заявлението за плащане. В заключение съдът оставя без разглеждане жалбата на С. А. Г. и прекратява производството по делото. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 159, т. 1 АПК жалбата е процесуално недопустима, когато актът не подлежи на оспорване. При правилно установена фактическа обстановка административният съд обосновава законосъобразен правен извод за недопустимост на жалбата на Г., тъй като оспорената справка от Системата за електронни услуги е междинен акт с уведомителен характер, съдържащ данни за оторизираните суми и плащания, които следва да се извършат, които данни обаче не обективират белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Неоснователни са оплакванията в частната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с неправилни изводи за прекратяване на делото от първоинстанционния съд поради позоваването му на разпоредбата на чл. 75, § 1от Регламент 1306/2013, тъй като нормативният акт е отменен. Принципно правилно е посоченото в частната жалба, че Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета е заменен с по-нов, а именно Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския Парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013, но по-новият акт съдържа аналогична на чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013 разпоредба за плащанията към бенефициерите-чл. 44, § 2, съгласно която разпоредба държавите членки гарантират, че плащанията по интервенциите и мерките, посочени в чл. 65, § 2, се извършват най-рано на 1 декември и най-късно на 30 юни на следващата календарна година, поради което некоректното посочване на отменената норма не води до различен от направения от съда извод за недопустимост на съдебното производство. На следващо място, правилни и съответни на нормативната уредба и на практиката на Съда на Европейския съюз са изводите на административния съд, че мълчанието на национален орган, прилагащ правото на Съюза, може да се приеме за мълчалив отказ само ако това изрично е предвидено в правото на Съюза, а в случая липсва изрично предвиждане на подобна правна последица. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на правния спор на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд