Определение № 11016 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9066/2024 г.

Образувано е по частна жалба на „Ж. Д. К. от [населено място], подадена чрез адв.Василев, против Определение №915 от 04.07.2024г. по адм.дело № 210/2024г. по описа на Административен съд- Шумен.,в частта му ,с която е отхвърлена жалбата му против Решение № 62 от 09.05.2024г на Министъра на околната среда и водите,с което на основание чл.102 ал.2 вр. чл.99 т.2 и т.6 АПК е отказано да се допусне възобновяване на производството по издаване на решение по ОВОС № ШУ 1-3 от 2022г ,постановено на 09.12.2022г от директора на РИОСВ-Шумен. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че не е налице основание за възобновяване на административното производство на цитираните основания-чл.99 т.2 и т.6 АПК, поради изтичане на преклузивните срокове по чл.102, ал.2 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по съществото на спора. Ответникът –Министър на околната среда и водите, в писмен отговор, взима становище за неоснователност на частната жалба. Заинтересованите страни С. С., С. И., Ц. Х., И. А., Т. Л., А. К., В. Л., Г. Г., Д. Г., Р. К., Н. И., З. А., К. С., Д. Д., М. П., К. Д., надлежно уведомени за частната жалба, не взимат становище по същата. Заинтерисованата страна “Златен дъб 2023” ООД не взима становище по частната жалба по същество,а единствено досежно искането за изменение на определението в частта за разноските,по което предстои АС-Шумен да се произнесе. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения: С определение № 915/04.07.2024г по адм. дело № 210/2024г по описа на ШАС ,в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на Ж. К. против Решение № 62 от 09.05.2024г на Министъра на околната среда и водите,с което на основание чл.102 ал.2 вр. чл.99 т.2 и т.6 АПК е отказано да се допусне възобновяване на производството по издаване на решение по ОВОС № ШУ 1-3 от 2022г ,постановено на 09.12.2022г от директора на РИОСВ-Шумен. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, Административен съд- Шумен е приел,че с Решение по оценка въздействието върху околната среда (ОВОС) № ШУ 1-3/2022г., издадено на 09.12.2022г. от директора на РИОСВ-гр.Шумен, било одобрено осъществяването на инвестиционно предложение (ИП) „Изграждане на свинекомплекс с капацитет 1086 свине майки, 4992 бр.прасета до 45 дни и 11724 броя прасета за угояване“ в поземлени имоти с идентификатори 10882.103.201 с площ 80 255 кв.м. и 10882.103.202 с площ 25 011 кв.м. по КК на с.Ветрище, общ.Шумен, с НТП: „Друг вид недървопроизводителна горска площ“ с възложител „Миранта БГ 2008“ ЕООД, гр.Шумен. До съдържанието на решението бил обезпечен обществен достъп чрез поставянето му на информационното табло на РИОСВ – гр.Шумен на 09.12.2022г., както и чрез публикуването му на интернет страницата на РИОСВ – гр.Шумен – удостоверено посредством Констативен протокол от 09.12.2022г., подписан от трима експерти от РИОСВ-гр.Шумен. Същото било съобщено на инициатора на административното производство „Миранта БГ 2008“ЕООД, преобразувано в ООД на 11.04.2023г. и с ново наименование от същата дата - „Златен дъб 2023“ООД, на 13.12.2022г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с обратна разписка. В настоящия случай частният жалбоподател е отправил искане за възобновяване на административното производство на основание чл.99, ал.1, т.2 и т.6 от АПК, сочейки наличие на ново обстоятелство – становище изх.№ 47/22.08.2022г. на кметство с.Ветрище, според което е проведено обществено обсъждане по отношение на инвестиционното предложение на „Миранта БГ 2008“ЕООД и от страна на жителите на с.Ветрище не са постъпили възражения, и за което той и останалите жалбоподатели са узнали на събрание на жителите на с.Ветрище, проведено две седмици преди подаване на жалбата, поради което са били лишени от възможността да вземат участие в административното производство; както и липса на проведено обществено обсъждане. С оглед естеството на соченото ново обстоятелство обаче, същото е такова, което предхожда издаването на влезлия в сила ИАА. При това положение едногодишният преклузивен срок за възобновяване на същото по чл.102, ал.2, изр.първо от АПК е започнал да тече от датата на влизане в сила на акта (съгласно чл.102, ал.2, изр.второ от с.к.) – в случая 30.12.2023г., респективно е изтекъл на 02.01.2024г. (първият работен ден след датата на изтичане на едногодишния срок). Искането за възобновяване на производството, предявено от Ж.К., е направено след изтичане на тази дата, а именно – на 14.03.2024г., което обуславя извода, че към посочената дата липсва възможност за възобновяване на административното производство, приключило с Решение № ШУ 1-3/2022г. на директора на РИОСВ-гр.Шумен на основание чл.99, т.2 от АПК. Аналогичен извод следва да се направи и досежно второто основание за възобновяване, посочено от оспорващия – това по чл.99, т.6 от АПК. В случая частният жалбоподател твърди, че в качеството му на заинтересовано лице не е могъл да вземе участие в общественото обсъждане в производството по издаване на Решението по ОВОС, тъй като това обществено обсъждане не е било оповестено по начин, позволяващ на него и на останалите жители на с.Ветрище да вземат участие в него. Дори и да е допуснато твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила обаче, доколкото това основание също предхожда постановяването на окончателния ИАА, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта, т.е. 30.12.2023г. (чл.102, ал.2, изр.второ от АПК), съответно този срок е изтекъл на 02.01.2024г. (първият работен ден след датата, на която е изтекъл едногодишният срок), т.е. преди депозиране искането за възобновяване на административното производство. Това от своя страна обуславя категоричния извод за липса на възможност за възобновяване на административното производство, приключило с Решение № ШУ 1-3/2022г. на директора на РИОСВ-гр.Шумен и на основание чл.99, т.6 от АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Административен съд - Шумен правилно е констатирал, че е сезиран с жалба срещу отказ на административен орган да допусне възобновяване на административнгласно текста на чл. 103, ал. 3 от АПК оспорването се развива по реда на глава десета, раздел ІV от АПК "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт". Съдът се произнесъл аргументирано и по всички доводи на жалбоподателя, претендиращи подаване на жалбата в срок, и изводите му по тях, се споделят от настоящия касационен състав. В случая се касае за специфично производство по възобновяване на приключило с влязъл в сила административен акт производство, поради което е приложима императивната разпоредба на чл. 103, ал. 3 от АПК, по силата на която отказът да се допусне възобновяване може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV от АПК. Няма спор,че искането на Ж. К. за възобновяване на производството по реда на чл.99 т.2 и т.6 АПК пред горестоящия административен орган е депозирано на 14.03.2024г,като преклузивният едногодишен срок по чл.102 ал.2 изр. първо от АПК е изтекъл на 02.01.2024г,поради което и правилно Министърът на околната среда и водите е постановил отказано да се допусне възобновяване на производството по издаване на решение по ОВОС № ШУ 1-3 от 2022г ,постановено на 09.12.2022г от директора на РИОСВ-Шумен.Като е съобразил изложеното съставът на АС-Шумен е постановил законосъобразен акт,който следва да се остави в сила.Всички останали доводи на частния жалбоподател по същество на спора ще следва да намерят отговор в образуваното отделно съдебно производство – адм.д.№ 212/2024г. по описа на ШАдмС,което е с предмет установяване нищожността на издадения административен акт на Директора на РИОСВ-Шумен. По изложените съображения обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание горното и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,