Решение № 1418 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9895/2018 г.

Решение № 1418 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9895/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - П. ЦУ на НАП против решение № 1565/04.07.2018 г. на Административен съд /АС/ - П., постановено по адм. д. № 3295/2017 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 161300760/11.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 1108/24.10.2013 г., и са присъдени в полза на жалбоподателя разноски в размер на 10 832. 12 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК. Според касатора съдът е обосновал изводите си с неправилна преценка на доказателствата като безрезервно е кредитирал възраженията и обясненията на жалбоподателя. Възразява срещу приетото от съда начално салдо за 2006 г. и срещу изключването на сумата, за която жалбоподателят твърди, че е получил назаем от "Айлин строй" ЕООД, от паричния поток за 2008 г. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 6 469. 44 лв. Ответникът по касационната жалба – В. Даскалов с адрес: [населено място], [жилищен адрес] - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Темчев и заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция. Прави възражение за погасяване по давност на установените с РА задължения за 2007 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161300760/11.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 1108/24.10.2013 г. Със същия на ревизираното лице В. Даскалов са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 44 483. 18 лв. и лихва – 26 116. 10 лв. и за 2008 г. – 111 200. 60 лв. и лихва – 49 206. 20 лв. върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Оспореното първоинстанционно решение е постановено след повторно разглеждане на делото от Пловдивския административен съд. Във връзка с доводите на В. Даскалов за нищожност на РА в решението на Върховния административен съд № 13949/17.11.2017 г. по адм. д. № 6624/2015 г., с което частично е отменено решение № 623 от 25.03.2015 г. по адм. д. № 3551/2013 г. на АС – П., са изложени подробно мотиви за валидността на оспорения акт. Първоначално постановеното първоинстанционно решение е отменено в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Даскалов против РА относно установените с него задължения за 2007 г. и 2008 г., поради допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с необсъждането от съда на всички, събрани по делото доказателства, както и представени такива на чужд език, за които той не е указал на страната, че следва да бъдат преведени на български език. Дадени са указания и във връзка с тълкуването на приложимия материален закон. В мотивите на оспореното в настоящото касационно производство решение № 1565/04.07.2018 г. по адм. д. № 3295/2017 г. административният съд е направил изключително подробен и обстоен анализ на всички твърдения и възражения на страните по делото и на всички, представени доказателства в хода на ревизионното производство и в съдебното производство. Обосновал е правилен извод за това, че съпоставени в годишен аспект общо направените от ревизираното лице разходи през 2008 г., така както са установени с РА, с приходите му за същата година, също установени с РА, не установяват превишение, обосноваващ извод за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, съответно – наличие на подлежаща на облагане данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Този извод на съда е съобразен с нормите на чл. 15, чл. 12, ал. 1 и чл. 48 ЗДДФЛ, както и с дадените от Върховния административен съд в неговото решение № 13949/17.11.2017 г. по адм. д. № 6624/2015 г. указания за изследване на паричните потоци на годишна база, а не помесечно, както е направено в РА, които са задължителни на основание чл. 224 АПК. Неоснователен с оглед изложеното е доводът на кастора, че получената назаем сума от "Айлин строй" ЕООД през 2008 г., която е върната в рамките на няколко месеца през същата година, неправилно е изключена от паричния поток за 2008 г. Обстоятелството за нейното получаване и връщане е доказано от жалбоподателя и доказателствата са подробно обсъдени от първостепенния съд. Правилно е прието в мотивите на първоинстанционното решение, че от страна на органите по приходите не е установено тази сума да е използвана от ревизираното лице за увеличаване на неговото имуществено състояние. Следва да се посочи също така, че този въпрос е обсъден и в отменителното решение на Върховния административен съд, с което е прието, че след като заемът е получен и върнат в рамките на годината, той не дава отражение на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. За да отмени РА в частта му, в която са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., съдът е взел предвид представените от жалбоподателя разписки с нотариална заверка, обосноваваща извод за достоверност на техните дати, за върнати суми от Хасърджиев във връзка с получен заем; върнат заем от Б. Чернаев и получен заем през 2007 г. от "Евровест 2002" ООД. Правилно е приел, че доколкото заемът е бил предоставен на Хасърджиев през 2002 г., т. е. много преди ревизираните периоди от време, не е необходимо жалбоподателят да доказва, че е разполагал с паричните средства, за да може да ги даде назаем. В случая не се налага подробно да бъдат обсъждани отново изводите на съда във връзка с доводите на касатора за тяхната неправилност, тъй като е основателно възражението на ответника по касация за изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на задълженията за 2007 г. Давностният срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2009 г. и е изтекъл на 01.01.2019 г. По така изложените съображения решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и разписка в договора за правна защита и съдействие, удостоверяваща заплащането на договореното адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1565/04.07.2018 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 3295/2017 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. ЦУ на НАП да заплати на В. Даскалов с адрес: [населено място], [жилищен адрес] разноски в размер на 2 030 лв. /две хиляди и тридесет лева/. Решението не подлежи на обжалване.