Определение № 434 от 03.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1159/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. В. против определение от 14.11.2013 год. по в.гр.д.№ 5148 / 2013 год. на Софийски градски съд,Административно отделение, ІІІ Б състав, с което е оставена без уважение молбата на същата страна, за освобождаване от дължима, по подадена от същата молба за отмяна на постановеното по в.гр.д.№ 5148 / 2013 год. на СГС въззивно решение, държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК. Жалбоподателката счита, че отказът на администриращия молбата за отмяна съд е немотивиран ,а изводът му за липса на предпоставки за освобождаване от дължима държавна такса – необоснован с конкретните обстоятелства, установими от подадената от страната декларация за семейно и имотно състояние, видно от която същата не притежава друго имущество,освен 1/ 2 идеална част от жилище / апартамент /,ипотекиран в полза на банка, а издръжката на двучленното й семейство се осигурява единствено от доход на съпруга / работна заплата от 540 лв. месечно /. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без уважение молбата на М. В., с правно основание чл. 83 ал.2 ГПК, въззивният съд е съобразил освен преждепосочените в декларацията за семейно и имотно състояние обстоятелства / единствено погрешно отчитайки дохода от 540 лв. като такъв на лицето, а не на съпруга й /, така и факта на доброто здравословно състояние и трудоспособната възраст на лицето, изрично посочвайки като относим и факта на упълномощаване на адвокат за процесуално представителство, очевидно визирайки разплатен в полза на същия хонорар, спрямо размера на дължимата за производството по отмяна държавна такса / 89,77 лв./. Настоящият състав намира, че определението е правилно по следните съображения: Съдържанието на декларацията за семейно и имотно състояние само по себе си обосновава извод за затруднено материално положение, вкл.за разплащане на държавна такса в посочения размер.В случая,обаче,упълномощаването на процесуален представител и декларирано заплащане в полза на същия на адвокатски хонорар, значително / четирикратно / надхвърлящ дължимата държавна такса, е обстоятелство, съобразимо по смисъла на чл. 83 ал.2 т.7 ГПК, като „ друго констатирано обстоятелство„, при преценка основателността на молбата .От значение е не самият факт на упълномощаването на адвокат срещу договорено значително спрямо декларираните материални възможности на лицето възнаграждение,доколкото последното би могло да се извърши и със заемни или дарени до този размер средства, а разпореждането със средства /съобразявайки и разплатени в хода на самото исково производство адвокатски възнаграждения,надхвърлящи – всяко от тях - общия деклариран месечен доход от 540 лв. /, надвишаващи разполагаемите месечно парични средства съгласно представената декларация за семейно и имотно състояние и чийто произход страната не е установила, в отхвърляне възможността да се касае за разполагаеми - от актива на имуществото й - парични средства. В този смисъл е поставена под съмнение пълнотата и достоверността на подадената декларация, което настоящият състав намира достатъчно за обосноваване на отказ за освобождаване.Още повече, че се касае за искане, възможността за каквото не се преклудира окончателно с настоящото определение, т.е. страната би могла да поднови същото, с удостоверяване произход на разпоредените по осигуряване на адвокатска защита средства, като придобити в пасив на имуществото й / подлежащи на възстановяване /.Непълнотата на декларацията, изводима от съпътстващи я доказателства по спора, е основанието за оставяне молбата за уважение / идентично, но за други установени обстоятелства, обосноваващи непълнота - опр. № 123 / 20.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 91 / 2012 год. на ІІІ г.о. ВКС /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение