Определение № 2631 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3011/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 63608/04.07.2023г., подадена от М. В. Й., чрез назначения от съда особен представител адв. А. Б. против определение №3047 от 09.03.2023г., постановено по ч.гр.д. № 326/2023г. на Софийския градски съд, ГО, ЧЖЧ-Л състав. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на М. В. Й. срещу разпореждане № 264316/05.12.2019г. по гр.д. № 50761/2019г. на СРС, Го за издаване на изпълнителен лист и срещу разпореждане № 294673/05.12.2019г. по ч.гр.д. № 9233/2020г. на СГС, ГО, 117 състав, с което на жалбоподателката са дадени указания за представяне на доказателства за платена ДТ във връзка с подадена от нея частна жалба против определение от 21.11.2019г. по гр.д. № 50761/2019г. на СРС, ГО. Според жалбоподателката определението е очевидно неправилно и като такова следва да бъде отменено. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Същата е процесуално допустима, но този състав на ВКС намира, че функционално компетентен да се произнесе по нея е Софийският апелативен съд. Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, функционалната подсъдност при обжалването се определя от това дали определението е постановено за първи път от съда, пред който делото е висящо. Когато определението е първоинстанционно, компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е следващият по степен съд. Когато определението е постановено за първи път от районен съд, компетентен съд по жалбата срещу акта е съответният окръжен съд; когато е постановено за първи път от окръжен съд, компетентен по жалбата е съответният апелативен съд; постановеното за първи път от апелативен съд определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, а подлежащите на обжалване определения, постановени от състав на Върховния касационен съд подлежат на обжалване пред друг състав на съда-в този смисъл и изменението на чл.274, ал.2 ГПК (ДВ, бр.50/2015г., както и разясненията, дадени в ТР № 5/2015г. от 12.07.2018г. по тълк. дело № 5/2015г. Съгласно приетото в мотивите на ТР № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, компетентността на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК е изключена само в случаите, когато се обжалва разпореждането на окръжния съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК. Обжалваното от Й. определение на СГС не попада в изключенията, предвидени в цитираното ТР № 2/2018г. от 23.06.2022г. Определението е преграждащо развитието на въззивното производство (чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК)-с него са оставени без разглеждане частни жалби на страната против актове на първоинстанционния съд. Предвид това жалбата с вх. № 63608/04.07.2023г. на М. Й. против определението на СГС, ГО, ЧЖ-1-Л състав, има характера на частна жалба по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, компетентен да се произнесе по която е Софийският апелативен съд. Поради това, образуваното касационно производство следва да се прекрати, като процесуално недопустимо и делото да се изпрати на компетентния съд за произнасяне. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО