Определение № 50328 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4786/2021 г.

Производство по чл.250 ГПК. По делото е постъпила молба вх.№ 508504/21.10.2022 г. на Х. К. П., чрез адвокат М. С. от АК-Я., с която е поискано да се допълни решение № 50169/04.10.2022 г. по делото, на ВКС, ІV г.о., по реда на чл.250 ГПК, с твърдения, че липсва произнасяне по възражението, че юридическите лица не били вписани н търговския регистър, когато са сключени договорите от 22.07.2010 г. От „Евро проект център“ ЕООД, чрез адвокат П. Ю. от АК-Пловдив, е подаден писмен отговор, в който оспорва твърденията на ищеца по делото, като счита, че възражението няма връзка с предмета на делото. Молбата за допълване е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.250, ал.1 ГПК, поради което е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото е образувано по касационна жалба на „Евро проект център“ ЕООД, представлявано от управителя К. А. С., срещу решение № 536/25.05.2021 г. по в.гр.д.№ 314/2021 г. на Апелативен съд София в частта, в която се отменя решение № 261297/20.11.2020 г. по гр.д.№ 9530/2015 г. на Софийски градски съд и е уважен предявения иск на Х. К. П. за сумата от 35 238,15 евро. В отговора на касационната жалба не е направено възражение в посочения смисъл, а са изложени доводи за неоснователност на твърденията на касатора, че е налице противоречие на решението с материалния и процесуалния закон, като в хода на устните състезания отново се поставя въпроса за валидността на договорите от 22.07.2010 г. поради сключването им преди вписване на дружествата в търговския регистър. Възражението е изцяло несъстоятелно, тъй като законът изрично допуска участие на невписаните в търговския регистър дружества в гражданския оборот /чл.69, ал.1 ТЗ/. Независимо от тези съображения, в съдебната практика на ВКС е изяснено, че допълване на решението или определението е допустимо само когато с оглед на отразеното в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт, съдът не се е произнесъл по целия заявен предмет на спора, тъй като последните, макар и обективирани в един писмен документ със самото решение/определение, не подлежат на поправка или допълване по реда на чл.247 и чл.250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет. В същия смисъл са решение № 95/11.04.2011 г. по гр.д.№ 1625/2009 г., I г.о., решение № 60/09.03.2018 г. по гр.д.№ 113/2017 г., I г.о., решение № 137/29.05.2013 г. по гр.д.№ 197/2012 г., IV г.о., решение № 263/12.07.2012 г. по гр.д.№ 359/2011 год., I г.о. и др. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение