Решение № 4374 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1821/2015 г.

Решение № 4374 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1821/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 2808 от 17.12.2014 г., постановено по адм. д. № 3696/2013 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 261301279/24.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 1150/1.11.2013 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно определени задължения на Станислав Стоянов Петров за вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 3 088 лв., ведно с лихва в размер на 1 934,04 лв., вноски за ДЗПО за 2009 г. в размер на 1 188,03 лв., ведно с лихва в размер на 741,61 лв. и вноски за ЗО за 2009 г. в размер на 1 900,85 лв., ведно с лихва - 653,61 лева. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че разпоредбита на чл. 122 - 124а ДОПК имат процесуалноправен характер и нормата на чл. 124а ДОПК може да се прилага за определяне на ЗОВ в периоди предходни по отношение на влизането й в сила - 15.02.2011 г. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, както и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Алтернативно, в случай, че бъде потвърдено решението в обжалваната част, моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като пред съда са представени доказателства, които РЛ е могло да представи в ревизионното и в административното производство. Ответникът - Станислав Стоянов Петров, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество съобрази следното: Предмет на спора пред АДмС - Пловдив е бил Ревизионен акт № 261301279/24.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта в която е потвърден с Решение № 1150/1.11.2013 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. - в размер на 2 807,35 лв., ведно с лихва от 950 лв., вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 3 088 лв., ведно с лихва в размер на 1 934,04 лв., вноски за ДЗПО за 2009 г. в размер на 1 188,03 лв., ведно с лихва в размер на 741,61 лв. и вноски за ЗО за 2009 г. в размер на 1 900,85 лв., ведно с лихва - 653,61 лева. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По съществото на спора - мотивирал се е, че за 2009 г. е налице основанието на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за определяне на данъчната основа по реда на ал. 2 от същия текст на РЛ и е потвърдил РА досежно установените на Станислав Петров задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. - в размер на 2 807,35 лв., ведно с лихва от 950 лв. Решението в тази част не е предмет на касационно обжалване. Съдът е отменил РА като незаконосъобразен в частта относно установените вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 3 088 лв., ведно с лихва в размер на 1 934,04 лв., вноски за ДЗПО за 2009 г. в размер на 1 188,03 лв., ведно с лихва в размер на 741,61 лв. и вноски за ЗО за 2009 г. в размер на 1 900,85 лв., ведно с лихва - 653,61 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Наред с това е посочил, че без да е налице влязъл в сила ревизионен акт, определящ окончателно размера на облагаемия доход, няма как и не може да се определя и размера на осигурителния доход. Според решаващият състав факта на констатиран укрит доход не води автоматично до промяна в размера на дължимите ЗОВ, защото не е задължително този доход да е от трудова дейност, по аргумент на чл. 6, ал. 2 от КСО. Освен това, за правилното определяне на ЗОВ е необходимо да се определи размерът на месечния, а не на годишния осигурителен доход, каквато информация в РА в случая липсва, а липсата на такава констатация води до необоснованост на изводите на ревизиращия орган. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя изводите на административния съд, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК, на която са се позовали приходните органи при определяне на ЗОВ за посочените периоди, е в сила от 15.02.2011 г. и е материалноправна. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени правила, позволяващи прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2009 г. С оглед на посочените съображения, решението в тази част е правилно и не са налице релевираните с касационната жалба основания за отмяната му. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на касатора не се дължат разноски. Не са налице и предпоставките на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като в съдебното производство е прието заключение на ССЕ, други нови писмени доказателства не са представяни от лицето. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,