Определение № 5438 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4723/2026 г.

Производството е по чл. 160 във връзка с чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Община Поморие, представлявана от Кмета И. Алексиев, чрез адв. В. Чолаков, АК – Бургас, против Протоколно определение № 4298/ 30.01.2026 г., постановено по адм. д. № 5920/ 2025 г. по описа на Административен съд – София град. С обжалваното определение съдът, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на Община Поморие, представлявана от Кмета, срещу Заповед № РД-207/ 17.03.2025 г. на Министъра на околната среда и водите, с която е определена санитарно-охранителна зона около повърхностен водоизточник за питейно-битово снабдяване на язовир „Ахелой“ – публична държавна собственост и е прекратил производството по делото, като е приел, че същата е просрочена. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбата не била просрочена, тъй като била изведена от регистъра на Община Поморие на 31.03.2025 г. – в последния ден от срока за обжалване. Твърди, че Общината не е участвала в администкративното производство и не била изрично уведомена за оспорената заповед, която е общ административен акт, поради което за нея важал едномесечният срок за обжалване. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Алтернативно прави искане за възстановяване на срока, ако съдът счете, че жалбата е просрочена. Ответникът – Министър на околната среда и водите, в писмен отговор оспорва частната жалба. Сочи, че за заповедта Община Поморие е уведомена изрично чрез Системата за електронен обмен на съобщения (СЕОС) с писмо с изх. № 26-00-473/ 17.03.2025 г. на МОСВ, получена в Община Поморие в 12.14 часа, регистрирано в Общината с вх. № 04-04-12/ 17.03.2025 г., понеделник. Настоява, че срокът е изтекъл на 31.03.2025 г., понеделник, а жалбата е постъпила в МОСВ на 03.04.2025 г. В тази връзка и с оглед правилата на куриера развива доводи, че няма как жалбата да е подадена на 31.03.2025 г. С оглед на това настоява да бъде оставено в сила определението. Върховният административен съд, Трето отделение, счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 160 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Пред АССГ е обжалвана Заповед № РД-207 от 17.03.2025 г. на Министъра на околната среда и водите, която съдът изрично е приел за общ административен акт и се е произнесъл в тричленен състав. На основание чл. 179 от АПК е указал, че срокът за обжалване е 14 –дневен от отделните съобщения до лицата, участвали в административното производство. Приел е, че Община Поморие е била уведомена за оспорения акт на 17.03.2025 г., както и че жалбата е подадена с товарителница № 600136899 на 01.04.2025 г. в 20.15 часа, когато е въведена в електронната система и е изпратена за София. Оставил е производството без движение и е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства за подаване на жалбата в срок. Отразил е, че такива не са представени, поради което е намерил, че жалбата е недопустима и я е оставил без разглеждане. Така постановеното определение е съобразено със събраните по делото писмени доказателства. Към частната жалба няма приложени нови доказателства. Голословно и необосновано е твърдението на жалбоподателя, че не е бил уведомен с нарочно съобщение и не е участвал в административното производство. На л. 15 от адм. дело № 4028/ 25 г. е писмото с № 26-00-473/ 17.03.2025 г., с което са уведомени участниците в административното производство за издадената заповед, вкл. Община Поморие. Видно от разпечатката от СЕОС на МОСВ, писмото с оспорения акт е получено от жалбоподателя и е заведено под вх. № 04-04-12/ 17.03.2025 г., при което от 18.03.2025 г. е започнал да тече предвиденият в чл. 179 АПК 14-дневен срок, изтекъл на 31.03.2025 г., понеделник, работен ден. В молба от 11.11.2025 г., процесуалният представител на Община Поморие, адв. Чолаков, сочи, че жалбата е въведена в електронната система на оператора за обработка на 01.04.2025 г., 20.15 часа, като настоява, че това въвеждане не отразявало фактическото предаване на писмото, което било на 31.03.2025 г., но не представя доказателства, които да опровергаят записа в системата на куриера. С оглед горното, предвид събраните доказателства, обжалваното определение е правилно. То съответства на чл. 62, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Според чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно жалбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд или прокуратура в срока. Това правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори на основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги. В случая обаче самият жалбоподател прави изявление, че писмото с жалбата е регистрирано на 01.04.2025 г. Не представя доказателства да е подадено физически предходния ден, с оглед на което жалбата се явява просрочена. Без значение е моментът, към който жалбата е получила изходящ номер в деловодството на Общината. Меродавна е удостоверената дата, на която жалбата е приета от куриера по аргумент от чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Изтичането на срока преклудира правото на оспорване, поради което правилно е приета жалбата от първоинстанционния съд за недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК и на това основание е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. В частта на алтернативно направеното искане за възстановяване на срока на основание чл. 161, ал. 1 от АПК: Искането за възстановяване на срока за обжалване е обосновано със същите доводи като тези в частната жалба срещу прекратяване на делото, без прилагане на доказателства в подкрепа на искането. Молбата в частната жалба, алтернативно да бъде възстановен срокът за обжалване, при условие, че не е налице основание за отмяна на прекратителното определение, не може да се квалифицира като искане за възстановяване на срока по смисъла на чл. 161 АПК, обуславящо провеждането на отделно производство с преюдициален характер спрямо проверката на определението. В този смисъл това искане следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният административен съд, Трето отделение,