Определение № 128 от 07.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2013 г.

Производство по делото е образувано по молба на адв. И. Х. като процесуален представител на Ю. К. В. от [населено място], с която на осн. чл. 248 ГПК се иска допълване на определение № 1056/28.102013 год., постановено по гр.д. № 4606/2013 год. на ВКС, 3-то г.о. в частта за разноските като се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата П. общински инспекторат прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок от надлежна страна поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С определение № 1056/28.102013 год. по чл. 288 ГПК, постановено по гр.д. № 4606/2013 год. на ВКС, 3-то г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 650/11.04.2013 год. по гр.д. №822/2013 год. на Пловдивския окръжен съд по касационната жалба на П. общински инспекторат. С определението съдът е пропуснал да се произнесе по направеното от ответника по жалбата Ю. В. искане за присъждане на направените в това производство разноски в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение. Плащането на това възнаграждение е удостоверено с представен по делото договор за правна помощ. С оглед на това и предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК, искането по чл. 248 ГПК за допълване на определението е основателно. Основателно се явява и направеното от ответната по молбата страна възражение за прекомерност на възнаграждението по чл. 78,ал.5 ГПК. Същото следва да се намали до предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер. С оглед разп. на чл. 7 от Наредбата дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 905 лв. Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.