Решение № 8000 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3307/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуален представител, против решение №283 от 27.01.2026г., постановено по адм. дело №2307/2025г. по описа на Административен съд-Благоевград /АС-Благоевград/, с което по жалба на А. К. П. е отменена Заповед № 3286з-4020/05.10.2025г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" при МВР за отказ за снемане на полицейска регистрация №5245/16.01.2014г. по описа на 07 РУ-СДВР, и административната преписка е изпратена на на Директора на главна дирекция „Национална полиция“ за ново произнасяне по заявление вх.№338200-11279/21.05.2025г. по описа на 07 РУ-СДВР, подадено от А. К. П. за снемане на полицейската регистрация, при спазване на дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно и необосновано. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът А. К. П., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд– Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в конкретния случай е немотивирана и постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът, предвид задължителното тълкуване, дадено в мотивите на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22, е приел че при административното производство по чл.68, ал.6 ЗМВР АО трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането, но тази проверка освен предвидените действия в чл.19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя-субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания по чл.68, ал.6, т.1-т.5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и по–широк кръг данни, свързани с личността на субекта на данни във вр. с редица параметри. Съдът е счел, че отказът за снемане на полицейска регистрация след реабилитация е незаконосъобразен според чл.68, ал.6 ЗМВР и Директива (ЕС) 2016/680, ако не е извършена проверка за необходимостта от съхранение на данните в съответствие с чл.4, §1, б. „в“ и „д“ от Директива (ЕС) 2016/680. Според съда в оспорения акт АО е посочил най-общо, че е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, но не е обосновал по какъв начин съхраняването на данните от жалбоподателя ще установи връзки между различни разкрити престъпления, кои конкретно разкрити престъпления, нито е посочил как тези данни ще доведат до превенция на деяния. АС-Благоевград е приел, че по делото няма данни за извършени от П. други престъпления след датата на полицейската регистрация, нито данни да е ангажирана АНО на лицето, като в случая липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани, липсват мотиви и доказателства в подкрепа на извода, че полицейската регистрация все още е необходима за целите, за които е създадена. В обобщение съдът е приел, че АО не е извършил дължимата проверка за личността на жалбоподателя, не са отчетени и относими обстоятелства, като АО при събиране и преценка на доказателствата е нарушил разпоредбите на чл.35 и чл.36, ал.3 АПК. Решението е правилно. Производството пред АО е инициирано след постановяване на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22, от А. П. с молба УРИ 338200-11279/21.05.2025г. до директора на 07 РУ СДВР-София, за снемане от полицейските информационни фондове на извършената на П. полицейска регистрация от администратора на лични данни. Административното производство е приключило с процесната Заповед № 3286з-4020/05.10.2025г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация №5245/16.01.2014г. по описа на 07 РУ-СДВР. При тези факти и предвид доказателствата по делото правилно е заключението на първостепенния съд, че оспорената заповед на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" е постановено без от АО да са спазени разрешенията, приети в Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22. В конкретния казус АО в проведеното административно производство по искане за снемане на полицейска регистрация, предвид действащите към момента на издаване на оспорения АА разпоредби на Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (в приложимата редакция) и Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи (в приложимата редакция) не е приложил разрешението, възприето в т.45 и т.70 от Решението на СЕС, според което чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им. Подходящите срокове за такава периодична проверка трябва (в съответствие с чл.4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата ) в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. При липса на определени от държавата-членка срокове за периодичната проверка на необходимостта от обработването на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, всяко инициирано производство по реда на по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР вр. чл.18 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (или производство за заличаване /изтриване/ на лични данни по чл.21 от действащата към момента на издаване на АА Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи (в приложимата редакция) вр.25, ал.3 ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР), предполага извършване от компетентния административен орган на проверка за необходимостта от обработване по см. на ОРЗД на лични данни на заявителя в съответните хипотези, към датата на иницииране на производството. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в случая АО се е позовал единствено на общата необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейска регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл.8, ал.1 ЗМВР, вр. чл.6, ал.1, т.1 с.з., при необходимост за установяване връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, вкл. тежки престъпления против личността. Не се установява АО (вкл. от съдържанието на документи, част от адм. преписка по издаване на оспорения акт) да е изпълнил задължението си да извърши проверка към датата на подаване на искането дали извършваното съхранение на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, все още е необходимо. АО не е събрал и анализирал наличната информация относно конкретния заявител- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания (например в чл.3 от Инструкция № 8121з-748 от 20 октомври 2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер), но и на специфична информация, свързана с личността на субекта на данни във връзка с други параметри, включващи естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, миналото и профила на осъденото лице, и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице. Горно означава, че липсва извършена от АО съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в конкретния случай и спрямо конкретното лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (вж. т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), в контекст на баланса между обществения интерес и това право, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето А. К. П., които да продължат да се обработват в информационните фондове на МВР (чл.2, ал.1 от Инструкция № 8121з-748 от 20 октомври 2014 г.). Налага се извод, че към момента на извършената проверка, отказа на директора на Главна дирекция "Национална полиция" е постановен в противоречие с принципа на пропорционалност и възприетите разрешения в Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22, както правилно е приел първостепенния съд. Действително в настоящия казус първоинстанционният съд не е обсъдил предприетите към датата на постановяване на съдебния акт законодателни мерки на национално ниво за извършване периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни в МВР, но липсата на анализ в тази насока не променя законосъобразния извод на АС-Благоевград за отмяна на оспорения акт. Според действащата разпоредба на чл.7, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи (Изм. - ДВ, бр. 114 от 2025 г., в сила от 24.12.2025 г.) когато сроковете или обстоятелствата за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са определени в нормативен акт или със заповед на министъра на вътрешните работи, срокът за съхранение е 50 години от започване на обработването, а срокът за периодична проверка е 5 години. Въведено е задължително извършване в съответния момент на периодична проверка спрямо лицето цел признаване негово право за изтриване на обработваните в информационните фондове на МВР лични данни, в резултат на която е възможно тези данни да бъдат заличени, ако към този момент съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са обработвани. В случая предвид датата на подаване молбата на П. -21.05.2025г. и датата на издаване на оспорения акт, съобразно разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК, и приетото в т.70 от Решението на СЕС, периодичната проверка по см. на чл.7, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи (Изм. - ДВ, бр. 114 от 2025 г., в сила от 24.12.2025 г.) се смята неизвършена по отношения на заявителя, в който случай АО е длъжен да се произнесе по заявлението с мотивиран акт съобразно мотивите на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, а това налага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията за разноски на ответната страна не се уважава, защото липсват представени доказателства за сторени такива пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение