Определение № 6960 от 06.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4501/2024 г.

Ответник по оспорването – Съдийската колегия на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, чрез пълномощник и в приложено становище оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заинтересованата страна М. И. – А. изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 197 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което счита, че същата е процесуално допустима. По делото е установено, че дисциплинарното производство срещу съдия М. И. - А. е било образувано поради съществено и неоправдано забавяне на изготвянето на съдебни актове по дела, по някои от които забавата е надминала повече от 11 години. Предложението за образуване на дисциплинарно производство е постъпило 22.02.2024 г. от Инспектората към Висшия Съдебен Съвет. Направено е въз основа на решение на Инспектората, прието на същата дата по Протокол № 5/22.02.2024 г., по повод съставен акт за резултати от извършена комплексна планова проверка от 23 октомври 2023 г., която е възложена със заповед от 20 февруари 2023 г. В предложението се твърди, че съдия М. И. - А. е допуснала бездействие по отношение на няколко категории дела.  Нарушения, изразяващи се в неспазване на сроковете за постановяване на съдебно решение по: 54 граждански дела, по които съдебните решения са постановени след изтичане на срока по чл. 235, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, като допуснатите забави са от 2 месеца до 1 година и 10 месеца: 8 граждански дела, по които не са постановени решения към 12.05.2023 г., като допуснатите забави са от 4 месеца до 1 година и 20 дни, което е нарушение, чрез бездействие за спазване на срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК. Допуснатите забави по тези две категории дела са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ. На следващо място допуснати нарушения, изразяващи се в несвоевременно постановяване на определението по чл. 140 ГПК за насрочване на делото в открито съдебно заседание, както и при извършването на други процесуални действия, квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2. Нарушенията са констатирани по посочените граждански дела. СК на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС е приела, че производството е процедурно допустимо, с оглед компетентността на ИВСС да прави предложение з образуване на дисциплинарно производство. Съгласно чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, вносителят на предложението може да обжалва решението на ВСС по дисциплинарното производство, когато не е наложено дисциплинарно наказание или наложеното е по-леко от предложеното, от което следва, че вносителят на предложението има правен интерес да обжалва и отказа за образуване на такова производство. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 36, ал. 1 ЗСВ, тъй като решението е от заседанието на СК на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС от 27.02.2024 г., за него е съобщено с уведомително писмо, изх. №ВСС-4073/14.03.2024 г. до ИВСС, известието за доставяне е от 18.03.2024 г., а жалбата е подадена във ВСС на 22.03.2024 г., съгласно регистрационния индекс от същата дата. Жалбата отговаря на формалните изисквания за форма, съдържание и приложения, а по същество е неоснователна. Съдийската колегия на Висшият съдебен съвет, изпълняваща функциите на ВСС, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД КРБ е колективен, висш административен орган, който осъществява ръководство на структурите на съдебната власт и чиято основна цел е да осигурява нейната независимост. Едно от правомощията на Висшия съдебен съвет, чрез съдийската и прокурорската колегии, е да налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт - чл. 130б, ал. 2, т. 4 от Конституцията, което той осъществява чрез правилата в Закона за съдебната власт и за неуредените въпроси - правилата на Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да прави предложения за дисциплинарни наказания, но с негов акт не се образува дисциплинарно производство и не с негов акт се налага дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, едно от правомощията на Инспектората към ВСС е да проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела. При нарушения, установени при осъществяване на тази дейност, той сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и съответната колегия на Висшия съдебен съвет - чл. 54, ал. 1, т. 5 ЗСВ. В неговите правомощия е и да прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт - чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ, т. е. налице е материална компетентност на органа. Не е спорно, че със заповед № ПП-23-3/20.02.2023 г. на главен инспектор на ИВСС е наредено да се извърши комплексна планова проверка на организацията а административната дейност на Второ ГО на СРС, на състави на Трето ГО, разглеждащи дела с материя на Второ ГО, на посочени в заповедта брачни състави на Трето ГО на СРС, с посочен период на проверката от 01.01.2021 г. -31.12.2022 г. и е определен екип на проверяващите инспектор и експерти от ИВСС. Съставен е акт за резултатите от извършена проверка, по който е постъпило възражение от заинтересованата страна М. И. – А.. С решение на жалбоподателя № ПП- 23-3/11.12.2023 г., възражението на заинтересованата страна е оставено без уважение, след което е направено предложение по чл. 312, ал. 1, т. 3 от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия М. И. – А. от СРС. Предложението е разгледано от комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към Съдийска колегия на ВСС, изпълняваща функции на ВСС, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ бр. 106/22.12.2023 г. ) на 26.02.2024 г., и е предложено на Съдийската колегия на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС за описаните гр. дела да не се образува дисциплинарно производство, поради изтичане на пет години от извършване на нарушението. По отношение на констатирани нарушения по други граждански дела, извън срока по чл. 310, ал. 6 от ЗСВ е предложено да се образува дисциплинарно производство. На 27.02.2024 г. е проведено дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС, като в т. 38 от приетия дневен ред е разгледано предложението на жалбоподателя, за образуване а дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на заинтересованата страна М. И. – А., съдия в СРС. Вносител на предложението е КДДВИВСС, като в проведеното заседание е мотивирано становището на комисията да не се образува дисциплинарно производство по отношение на сочените дела, поради изтичането на пет години от извършване на нарушението. Единодушно от присъстващите и при спазен кворум СК на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС приема решението по отношение на делата, за които е установено, че са изминали повече от пет години да не се образува дисциплинарно производство, поради недопустимостта му. Жалбоподателят, чрез пълномощник прави оплакване, че незаконосъобразно е приложена процедурата по чл. 310, ал. 6 от ЗСВ. Според жалбоподателя, решението на ответника по оспорването е немотивирано, което налага отмяната му и връщане на преписката за ново обсъждане. Това оплакване не се споделя. Вносителя на предложението КДДВИВСС, е обсъдил искането на жалбоподателя и е приел, че дисциплинарната отговорност на заинтересованата страна може, а това е така, да бъде ангажирана за нарушения, установими и установени след 27.02.2019 г. За извършените нарушения до тази дата не може да се ангажира дисциплинарната отговорност поради забраната да се образува дисциплинарно производство, когато са изтекли 5 години от извършване на нарушението, което се изразява в бездействие по изпълнение на служебни задължения, за което е искането на жалбоподателя. Решаващият орган се съобразява със становището на предложението по образуване на дисциплинарното производство, като по този начин приема мотивите на комисията, а същите са развити подробно и са изведени от установеното от проверката и искането на жалбоподателя. Жалбоподателят намира оспорваното решение за необосновано, тъй като според него съдийската колегия на ВСС е приела, че в частта относно допуснатото бездействие от страна на М. И. - А., от съответната дата, на която е станало дължимо съответното процесуално действие, до 27.02.2019 г. по изброените в диспозитива на решението граждански дела, не следва да се образува дисциплинарно производство, поради изтичане на пет години от извършване на нарушението. Аргумент за това е, че бездействието по тези дела не е еднозначно, а е по отношение на различни процесуални действия, за които е била задължена заинтересованата страна, както по администриране на делата, така и по постановяване на съдебни актове. Твърди се бездействие по изпълнение на процесуални действия, съставляващи нарушения, които най-общо могат да бъдат групирани като такива, по които не са извършвани никакви процесуални действия свързани с администриране на делата, непосредствено след образуването им, т.е. налице са продължителни периоди на бездействие, което бездействие е продължавало и към датата на проверката, и такива, по които са налице забавени процесуални действия (свързани с администрирането на делата като размяна на книжа, насрочване, липса на своевременно произнасяне по молби на страните), като някои от тях са извършени непосредствено преди датата на проверката, а по отношение на други забавата е продължавала и към датата на проверката. В тази група се включват и делата, по които е констатирано несвоевременно постановяване на определение по чл.140 ГПК. Тъй като за част от тези нарушения, не е предвиден процесуален срок за изпълнение, незаконосъобразно е приложен петгодишния срок по чл. 310, ал. 6 от ЗСВ, защото не може да бъде обвързан с начален срок от който да бъде пресметнат. Жалбоподателят развива становище, за бездействие изобщо, след като не са извършвани процесуални действия от съдията, обвързващи го с законово определени срокове. При липса на законов срок, според жалбоподател, действията са дължими в разумен срок, поради което и наказващият орган е следвало да изведе своите изводи за настъпил преклузивен срок при съобразяване с понятието „разумен срок“, но това не било направено. Легална дефиниция на понятието „разумен срок“ не съществува, тъй като няма как да се определи единен разумен срок за всички дела. Затова такъв срок е трябвало да се определя за всеки конкретен случай, съгласно няколко критерии - спазването на изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следва да бъде съобразено със сложността на делото, поведението на страните, както и на компетентните органи. При тези съображения, изводите на дисциплинарно-наказващият орган за изтекъл 5-годишен срок от извършване на съответните нарушения, били неправилни. Подобна теза не може да се сподели с жалбоподателя, предвид законовата уредба, която за образуването на дисциплинарни производства въвежда срокове, неспазването на които води до недопустимост на искането за образуване на такова производство. ЗСВ определя определени права и задължения да бъдат извършени при спазване на разумен срок, но в случая, както не се спори, нарушенията са за това, че в продължение на години заинтересованата страна е нарушила с бездействието си „разумни“ и законови срокове. Следва да се има предвид, че петгодишния срок е въведен като част от изискването за експедитивност и активно поведение по отношение на субектите, които следва да следят за спазването на служебните задължения и дейността на органите на съдебната система. Правилно Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е приела, че с изтичането на срока по чл. 310, ал. 6 ЗСВ правомощието на дисциплинарнонаказващия орган да образува дисциплинарно производство за търсене на дисциплинарна отговорност на магистрата е преклудирано, поради което същото като недопустимо образувано следва да бъде прекратено. В чл. 310, ал.3, изр. първо ЗСВ е предвидено, че когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. Предвидените в чл. 310, ал.1 ЗСВ срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява дисциплинарната власт на дисциплинарно наказващия орган по чл. 311 ЗСВ, който не може да я упражни, като наложи някое от предвидените в чл. 308 ЗСВ дисциплинарни наказания. Ако се приеме, че срокът следва да се брои от датата на съставянето на акта от проверката, разпоредена от жалбоподателя през 2023 г. за установени нарушения за периода 2012 – 2019 г., тези бездействия на заинтересованата страна могат да бъдат предмет на дисциплинарно производство до 2028 г., което не може да се сподели най-малко защото не е такова изискването на закона. Както се посочи сроковете за образуване на дисциплинарно производство са преклузивни, като този по чл. 310, ал. 6 от ЗСВ е изключение от предвидените по ал. 1, но не може да се прилага без времево ограничение. Доколкото този срок може да е позитивен за дисциплинарно наказваното лице, следва да е задължаващ органите по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ. Съгласно Правилата за дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет, в т. 7. 1 е посочено, че дисциплинарната отговорност на магистрата може да бъде ангажирана в рамките на три години от извършване на нарушението, като в този срок се включва и краткия 6-месечен срок от откриването; последният срок започва да тече от узнаването за нарушението на някое от лицата по чл. 312, ал. 1 ЗСВ, не се новира и не тече поотделно за всеки от тях; според т. 7. 2, шестмесечният срок се брои от узнаване на обстоятелствата от лицата по чл. 312, ал. 1 ЗСВ за извършеното дисциплинарно нарушение до приемане на решение за образуване на дисциплинарно производство, а според т. 7. 3, под „узнаване“ се разбира, че нарушението (действие или бездействие) в неговите съществени признаци е станало известно на някое от оправомощените субекти да правят предложение за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат. Анализът на цитираните по-горе правила, не обуславя извод, че правилото, разписано в т. 7. 4 от Правилата (по отношение на Инспектората към ВСС "узнаване" е налице в момента, в който актът за резултатите от проверката е изготвен окончателно), е изключение от това по т. 7. 1 относно началния момент на сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. В ЗСВ не е регламентирано по какъв начин може и следва да бъде открито извършеното нарушение, което налага да се приеме, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини, стига тези начини да осигуряват на наказващия орган необходимата информация относно релевантните факти и обстоятелства. Ако разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ сочи кратък и дълъг срок за ангажирне на дисциплинарна отговорност, ал. 6 в пряката относимост към открито бездействие, за което се носи дисциплинарна отговорност въвежда забрана за следващи процесуални действия от органа по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ след изтичане на петгодишния период от установеното нарушение. В ЗСВ не е регламентирано по какъв начин може и следва да бъде открито извършеното нарушение, което налага да се приеме, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини, стига тези начини да осигуряват на наказващия орган необходимата информация относно релевантните факти и обстоятелства. В случая, релевантен да не се образува дисциплинарно производство факт е изтичането на петгодишен срок от датата на установено нарушение. Това е причината, ответник по жалбата да приеме относимата дата, от която на заинтересованата страна може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност за продължаващи служебни бездействия, но в период изключващ недопустимост на дисциплинарно производство. Отчитайки наличието на отрицателна процесуална предпоставка за образуване и приключване на дисциплинарното производство по същество, СК на ВСС законосъобразно го е прекратила. Налице е изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на дисциплинарнонаказващ акт. Липсва произнасяне по същество, което обосновава наличието на хипотезата по чл. 197 от АПК. С оглед на изложеното и във връзка с установеното от дисциплинарния състав от фактическа страна, изводът на СК на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, че към датата на искането на главен инспектор на ИВСС за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на М. И. - А., съдия в СРС по отношение на всички бездействия по граждански дела, извън периода от 27.02.2019 г., квалифицирани от вносителя на предложението, като дисциплинарни нарушения е законосъобразен. Отчитайки наличието на отрицателна процесуална предпоставка за образуване и приключване на дисциплинарното производство по същество, СК на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет законосъобразно не е образувала дисциплинарно производство в тази част на искането. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 200 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение