Определение № 517 от 02.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4157/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат П. З., срещу въззивно решение №164 от 18.06.2019 г. по гр. дело №65/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд, в частта с която е потвърдено решение №299 от 07.06.2018 г. /поправено с решение № 1369 от 08.11.2018 год./ по гр. дело № 2349/2017 г. на Дупнишкия районен съд относно отхвървянето на иска и до пълния предявен размер. С първоинстанционното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на жалбоподателката 1 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на воденото против нея наказателно производство като за разликата до 6000 лв. е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че с постановление на прокурор от Районна прокуратура - Д. от 15.11.2012 г. е образувано досъдебно производство срещу ищцата за престъпление по чл. 235, ал. 1 НК. В постановлението е посочено, че се определя мярка за неотклонение "подписка". Досъдебното производство е образувано след като няколко пъти е било отказано образуването на такова, а отказите са били отменяни от Окръжна прокуратура - постановления от 11.01.2012 г., 20.06.2012 г., 01.10.2012 г. на прокурор от РП Д. респ. постановления от 11.05.2012 г., 23.07.2012 г., 05.11.2012 г. на Окръжна прокуратура Кюстендил. С постановление от 19.12.2014 г. за частично прекратяване на наказателното производство, наказателното производство срещу ищцата за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 НК е прекратено, доколкото не са събрани доказателства за извършено престъпление. От свидетелските показания се установява, че във връзка с извършена сеч били издадени наказателно постановление и административни актове, които били отменени от съда, а по късно е образувано наказателното производство срещу ищцата, която към този момент работела, като медицинска сестра. Във връзка с образуваното досъдебно производство ищцата е викана в полицията, за да дава обяснения многократно, призовки са връчвани от полицейски служители, които идвали с полицейски автомобил. Всичко това и се отразило зле, поставила се в изолация от близките си, напрежението се отразило и на останалите членове на семейството. Влошило се здравословното й състояние, като получила проблеми с вестибуларния апарат. Установено е от приетото по делото заключение, че ищцата не страда от душевно заболяване в смисъла на психоза, като липсват данни за понесено в миналото такова. С оглед на събраната информация от анамнезата, обективното психиатрично и психологично изследване обобщават, че описаните от П. страдания не покриват критериите на психичните и поведенчески разстройства по М. 10. В с.з. експертите уточняват, че изводите си основават на специализираните изследвания, отчетено, е че през целия период ищцата е била на работа, като реанимационна сестра. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Това са изрично визирани хипотези, които не могат да се тълкуват разширително или да се претендира обезщетение за вреди причинени от действия на посочените органи извън изрично изброените. Следователно отговорността на държавата е фиксирана при строго определени условия. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. По време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В случая следва да се съобрази продължителността на наказателното производство срещу ищцата - досъдебното производство е образувано с постановление от 15.11.2012 г. и е прекратено с постановление от 19.12.2014 г. - около 2 години, надхвърлящ установените в чл. 234 НПК срокове, тежестта на престъплението, за което е водено досъдебното производство - предвижда се наказание лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева, т.е тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 НК престъпление. През това време ищцата се е явявала на разпити, връчвани са и книжа в дома й от полицейски служители, чувствала се е унизена, поставила се в изолация от близките си. Тя не е осъждана. От друга страна трябва да се отчете и това, че не е била привлечена в качеството на обвиняем, претърпеният стрес не е надхвърлил границите на нормата и не е довел до психично заболяване, липсват негативни последици в работата й - през това време тя не е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, няма доказателства да е установен здравословен проблем, намиращ се в причинна връзка с воденето досъдебно производство, не се били определени мерки на процесуална принуда по надлежен ред и не се твърди и няма доказателства тя да е извършвала действия във връзка с мярка за неотклонение "подписка", няма данни за публично разгласяване на престъплението от прокуратурата, както и за броя и честотата на посещенията на полицейски служители. Негативните преживявания на лице срещу което е образувано наказателно производство, без да е привлечено, в качеството на обвиняем се различават и са с по-нисък интензитет от тези на лице, което е привлечено в качеството на обвиняем. Като взе предвид, че ищцата не е била привлечена в качеството на обвиняем и с оглед на съвкупността от останалите горепосочени обуславящи по - нисък размер на обезщетение обстоятелства, съдът намира, че присъдената й сума е справедливо обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди - нормалните за такава ситуация. Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България, град София, не е заявил становище. Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се обезщетят изцяло претърпените неимуществени вреди, като се вземат предвид всички обстоятелства; какво е съдържанието на понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и длъжен ли е съдът да обоснове своите изводи относно съществото на спора и основателността на иска. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са ПП №4/68 г., ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №164 от 18.06.2019 год. по гр. дело №65/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Размерът на обезщетението се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.